Брест (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брест (Област Плевен))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест
Кметството на Брест с часовниковата кула
Кметството на Брест с часовниковата кула
Общи данни
Население 2 061 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 80,803 km²
Надм. височина 32 m
Пощ. код 5971
Тел. код 06563
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 06402
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Гулянци
Лъчезар Яков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Брест
Любомир Божинов
(БСДП, СДС, ЗНС, ...)

Брѐст е село, намиращо се в Северна България, община Гулянци, област Плевен.


География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 43 km северно от град Плевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Някога е било едно от най-големите села на Дунавската равнина. През 1972 г. е трябвало да бъде обособена община на територията на област Плевен. Кандидатурите са били на съседните тогава села с. Гулянци и с. Брест. Населението на с. Брест е било с около 3 пъти и половина по-голямо от това в Гулянци, но тогавашните партийни пристрастия надделяват и с аргумента, че Гулянци вече е било част от националната железопътна инфраструктура на БДЖ и е свързано с останалите селища в страната чрез най-разпространеният тогава вид транспорт – ЖП транспортът. ЦК на БКП разпорежда с наредба от 12 май 1974 г. обособяване на нова община на територията на област Плевен – община Гулянци. Едва няколко десетилетия по-късно с. Гулянци е обявено за град, тъй като новата демократична администрация не търпи общински център със статут „село“. Оттогава с. Брест остава второстепенно административно образование в околията, което обаче не спира развитието на селото и не довежда до съдбата сполетяла огромна част от българските села – демографският срив. По времето на комунизмът населението е около 9 000 човека, а сега населението на с. Брест е около 2 500 човека, което от своя страна го държи в челните позиции сред най-големите села на територията на Република България.

Легенда за името на село Брест[редактиране | редактиране на кода]

Легендата, разказвана от Отец Тихомир Каменов е, че селото е заселено преди около 900 години като тогава са му викали „Воден град“. По това време имало много брястове, но един бил голям – на него връзвали лодките си и сянката му падала добре. Питали се – Къде бе !? И си отговаряли – при Бреста . Така оттогава си останало името на селото Брест. Според други поверия обаче, преди много години един човек загубил прасето си и го намерил в Брестовата гора. От там идва името на най-голямото село в Дунавската равнина – Брест. [1]

Местни предания и поверия относно селото и събития спрямо него и жителите му[редактиране | редактиране на кода]

По местни предания, на мястото, където се намира селото сега, някога са се простирали водите на река Дунав. Селото се е намирало на високите части в този район. Името си носи от голям бряст, където хората връзвали лодките си.

Подобно предание относно селото, или по точно възникването на един от родовете му " Шеремети " е описано подробно с родословни дървета в Родовата архивната книга от Димитър Първанов Христов през 1979 година. Това предание гласи че преди около 400 години двама от тримата братя родени в село Шереметя Област Велико Търново се преселват в Русия и образуват малко градинарско селище което нарекли „Шереметиево“ на името на Българското село Шереметя Област Велико Търново от което дошли. По късно във времето в околностите на това селище „Шереметиево“ е построено летище което обслужва Москва и сега то се нарича „Летище Шереметиево“ . Третият брат по прякор „Шереметя“ на името на селото в което е роден намерил свободна земя и по спокойно убежище от турските набези и се преселил в сегашните земи на село Брест, в което и до днес живеят част от наследниците на рода " Шеремети " . Този род е дал на България и на света много известни хора, чиито имена и сега се споменават с гордост в селото и област Плевен, като например известният скулптор Кирил Тодоров .

Селото е било изпепелено през 30-те години на ХХ век. Пожарът се е виждал от съседните села. Местни хора твърдят, че самият цар Борис III е идвал след трагедията.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Петка“
  • Кметство с часовникова кула.
  • Параклис на Света великомъченица Екатерина, църква „Св. Петка“ и местността Бездремна.
  • Историческа местност е и Сусовица (Сусовград) – древно римско селище или крепост. Преданията гласят че там има цял град от римско време а с подземен тунел е свързан със УЛПИЯ ЕСКУС във село Гиген, във който тунел по време на бедствието цар ГИГО е тръгнал да бяга със златната си карета но остава за винаги в тунела. От години тази местност е примамка за иманярите, но се надявам скоро държавата да успее да направи нещо и да отвори разкопки за да се открие този старинен град останал ни в наследство от далечното минало. [2]
  • Голямо читалище, библиотека и кино салон.
  • Основно училище
  • Голяма детска градина
  • Културно–исторически музей
  • Паметник на загиналите жители през войните

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В северния край на селото има летище с бетонова писта и голям атрактивен фар.
  • Цех на обувен завод „Рекорд“ гр. Габрово, който е затворен. Футболно игрище и местен отбор. Парк за отдих и басейн.

Литература / свързана с личности и събития на селото /[редактиране | редактиране на кода]

  • „ Живот за всички – Димитър Първанов “ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „ Изд. авт. “, 2005. издадена книга – в 96 стр .
  • „ Скулпторът Кирил Тодоров “ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „ Изд. авт. “, 2002. издадена книга – в 92 стр.
  • „ Три наниза жълтици “ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „ Изд. авт. “, 2013. издадена книга – в 162 стр.
  • „ Българка “ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „ Изд. авт. “, 1996. ISBN 954799624X. издадена книга – в 46 стр.
  • „ Човекът радио или спомен за Бики “ от Венета Йочева. Велико Търново, Редакция „ Ивис “, 2011. ISBN 978-954-8387-91-0. издадена книга – в 251 стр.
  • „ От Петковден до Петковден “ от Венета Йочева. София, Редакция „ Пропелер “, 2014. ISBN 978-954-392-256-7. издадена книга – в 208 стр. с портр., ил., 21 см.

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

Използвани материали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Историята на най-голямото село в Дунавската равнина - Брест. // публикувано от www.bgnow.eu, публикация в www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=30009, , раздел: Статии от пресата. Посетен на 12.07.2018.
  2. ((bg))  С. Брест - крепост Градище / Калето / Сусовград. // публикувано от bulgariancastles.com, , раздел: liternet.bg, publish. Посетен на 12.07.2018.