Брест (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,964 km²
Надм. височина 988 m
Пощ. код 2558
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 6392
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Брест е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Брест се намира в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, по западните склонове на Земенска планина, на вододелното било между реките Драговищица и Треклянска, в началото на Брестов дол, западно от шосето Кюстендил – Трън. Селото е разпръснат тип селище. Състои се от махали: Мали Брест, Казаците, Бърдачка, Беловска и Знеполска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1925 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 79 183 179 167 97 64 30 20 2

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селището. Село Брест е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Мали Брест като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 19 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Големе Браст към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 2011 декара землище, от които 1095 дка ниви, 503 дка гори, 213 дка ливади и 200 дка мера. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1905 г. е открито училище. Селото е електрифицирано през 1950 г. и водоснабдено през 1964 г.

През 1950 г. е учредено ТКЗС"Първи май", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Света Троица“ и „Свети Харалампий“. Намира се на 1200 метра югозападно от училището, в местността „Църквище“. На мястото има следи от стара църква.
  • Оброк. Намира се на 1 км югозападно от училището, в местността „Света вода“, до вековен изсъхнал бряст.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Брест принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Свещеник поп Георги Радойков Дойчинов – 1907 – 1978, ятак, общественик.

Радмила Симеонова Порожанова – мис „Пролет“ 1991 г., род.1972 г.

Севделин Атанасов- роден 1956 г., бивш председател на Общински съвет- Кюстендил, махала Беловска

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.422 – 424;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.73
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.15 – 17;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]