Брещени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Брещани.

Брещени
Αυγή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Костенария
Надм. височина 676 m
Население 159 души (2011 г.)
Демоним Брешчѐнци
Икона на Свети Димитър от Брещени, XIX век

Брèщени или Брèщани (произношение в местния говор Брèшчени, на гръцки: Αυγή, Авги, до 1926 година Μπρέστενη/Μπρέστανη, Брестени/Брестани,[1] до 1929 година Криа Нера[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина, в областта Костенария, югозападно от демовия център Костур (Кастория) и на 6 километра западно от Хрупища (Аргос Орестико).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от местното име *Брест, като tj в костурския говор стандартно дава шч.[3]

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

На 500 m северозападно от Брещени е разкрито неолитно селище, съществувало 1000 години от 5500 до 4500 година пр.н.е.[4][5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Брешани са отбелязани поименно 45 глави на домакинства.[6] В османските данъчни регистри от средата на XV век Брещани е споменато с 35 глави на семейства и петима неженени: Райко, Койо, Стайко, папа Букре, Михо, Богдан, Степан, Богоя, Яно, Мано, Калоян, Васил, Крузел (?), Димо, Манко, Гон, Никола, Калоян, Йорг, Васил, Димо, Андрия, Коста, Кирк, Михо, Бело, Урош, Стайо, Яно, Коста, Никола, Мано, Никола, Тодор, Йорг, Коста, Никола, Васил, Димо, Йорг, Стамат, Тодор, Яно, Койо, Татул, Йорг, Тодор, Папа Яно, Балабан, Никола, Никола, Гьорче, Йорг, Гуре, Димо, Петру, Дапче, Михал, Коста и Стайо, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 3982 акчета.[7]

Църквата в селото „Свети Димитър“ е от XVIII век.[8][9]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Брестани (Brestani) живеят 600 гърци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брешчени има 180 жители българи християни и 125 турци.[11]

В началото на XX век християнското население на Брещани е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година във Врестено (Βρέστενο) има 40 семейства, от които 15 „християни“, тоест гъркомани и „схизматици“, тоест екзархисти. Мюсюлманите според него говорят развален турски с турски корени и български окончания.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Брещени преди Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брещенъ е обозначено като турско селище.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Селяните произвеждат жито, леща и тютюн.[16]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брешчани (Брешћани) има 28 къщи славяни християни и 27 къщи турци.[17]

През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 95[16][18] или според други данни 39 семейства и 143 души.[19]

През 1926 година селото е прекръстено на Криа Нера, в превод студени води, но тъй като и съседното село Лудово е прекръстено на Криа Нера, в 1929 година Брещени става Авги - в превод зора. По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 17 души от българските жители на селото загиват, а 127 емигрират в България и другите социалистически страни. В селото остават около 50 жители с български произход.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 317[16] 312[16] 265[16] 433[16] 271[16] 264[16] 210[16] 209[16] 222[16] 204 159

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брещени
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Брещенски (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Попхристов (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Кирко Георгиевски (1921 – 1948), гръцки комунист[20]
  • Flag of Greece.svg Коста Георгиевски (1916 – 1947), гръцки комунист[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Сидо Атанасов, преселник в Хрупища, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 110.
  4. Νεολιθικός οικισμός Αυγής Καστοριάς. // Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Посетен на 21 октомври 2016.
  5. Νεολιθικός Οικισμός Αυγής. // Οδηγός Καστοριάς. Посетен на 21 октомври 2016. Архив на оригинала от 2016-12-16 в Wayback Machine.
  6. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  7. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 112
  8. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 август 2015.
  9. Ο ναός του Αγίου Δημητρίου Αυγής (18ος αιών). // Φως της Καστοριάς, 25 октомври 2016. Посетен на 2 ноември 2016.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138 - 139.
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  18. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Avgi.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040028/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/052.htm, посетен 26 юли 2007 
  19. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. а б Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  21. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 132.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония