Брещени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Брещани.

Брещени
Αυγή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Костенария
Надм. височина 676 m
Население 204 души (2001)
Икона на Свети Димитър от Брещени, XIX век

Брещени или Брещани (произношение в местния говор Брешчени, на гръцки: Αυγή, Авги, до 1926 Μπρέστενη/Μπρέστανη, Брестени/Брестани,[1] до 1929 Криа Нера[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 204 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина, в областта Костенария, югозападно от демовия център Костур (Кастория) и на 6 километра западно от Хрупища (Аргос Орестико).

История[редактиране | редактиране на кода]

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

На 500 m северозападно от Брещени е разкрито неолитно селище, съществувало 1000 години от 5500 до 4500 година пр.н.е.[3][4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Брешани са отбелязани поименно 45 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Брещани е споменато с 35 глави на семейства и петима неженени: Райко, Койо, Стайко, папа Букре, Михо, Богдан, Степан, Богоя, Яно, Мано, Калоян, Васил, Крузел (?), Димо, Манко, Гон, Никола, Калоян, Йорг, Васил, Димо, Андрия, Коста, Кирк, Михо, Бело, Урош, Стайо, Яно, Коста, Никола, Мано, Никола, Тодор, Йорг, Коста, Никола, Васил, Димо, Йорг, Стамат, Тодор, Яно, Койо, Татул, Йорг, Тодор, Папа Яно, Балабан, Никола, Никола, Гьорче, Йорг, Гуре, Димо, Петру, Дапче, Михал, Коста и Стайо, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 3982 акчета[6].

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Брестани (Brestani) живеят 600 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брешчени има 180 жители българи християни и 125 турци.[8]

В началото на XX век християнското население на Брещани е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Брещени преди Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.[10]

Църквата в селото „Свети Димитър“ е от XVIII век.[11][12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 95[13] или според други данни 39 семейства и 143 души.[14]

През 1926 година селото е прекръстено на Криа Нера, в превод студени води, но тъй като и съседното село Лудово е прекръстено на Криа Нера, в 1929 година Брещени става Авги - в превод зора. По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 17 души от българските жители на селото загиват, а 127 емигрират в България и другите социалистически страни. В селото остават около 50 жители с български произход.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 317 души
  • 1920 – 312 души
  • 1928 – 265 души
  • 1940 – 433 души
  • 1951 – 271 души
  • 1961 – 264 души
  • 1971 – 210 души
  • 1981 – 209 души
  • 1991 – 222 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брещени
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Брещенски (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Попхристов (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Кирко Георгиевски (1921 – 1948), гръцки комунист[16]
  • Flag of Greece.svg Коста Георгиевски (1916 – 1947), гръцки комунист[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Сидо Атанасов, преселник в Хрупища, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπρέστανη - Κρύα Νερά
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κρύα Νερά - Αυγή
  3. Νεολιθικός οικισμός Αυγής Καστοριάς. // Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Посетен на 21 октомври 2016.
  4. Νεολιθικός Οικισμός Αυγής. // Οδηγός Καστοριάς. Посетен на 21 октомври 2016.
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 112
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  11. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 3 октомври 2013. Посетен на 20 август 2015.
  12. Ο ναός του Αγίου Δημητρίου Αυγής (18ος αιών). // Φως της Καστοριάς, 25 октомври 2016. Посетен на 2 ноември 2016.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Avgi.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 132.
     Портал „Македония“         Портал „Македония