Брод (община Новаци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.
| Брод Брод | |
| — село — | |
 Изглед от Брод | |
  Брод | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 575 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Брод в Общомедия | |
Брод (на македонска литературна норма: Брод; на гръцки: Μπροντ) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на Пелагония, на брега на река Църна, югоизточно от град Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В местността Бела църква край селото са открити останки от селище от времето на неолита.
В XIX век Брод е средно голямо българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1840 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бродъ има 490 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брод е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[3]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 520 българи патриаршисти гъркомани.[4] Голямото гъркоманско село е център на гръцката въоръжена пропаганда в Битолско, от който гръцките андартски чети тероризират околните български екзархийски села. Така през март 1907 година андартска гъркоманска чета от Брод и околните патриаршистки села, начело с капитан Васос Врондас и кмета на Брод Константин напада и изгаря съседното българско село Бач.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Брод е център на община в Битолска селска околия и има 500 жители.[7] В околностите на село Брод се развива една от най-ожесточените битки на Българската армия през Първата световна война, останала в историята като Битката при завоя на Черна.
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички северномакедонци.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 57 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брод
Александър Марковски (1923 - 1944), български военен и югославски партизанин- Михаил, деец на ВМОРО[9]
Петре Димовски (р. 1946), северномакедонски писател
- Починали в Брод
- Апостол Георгиев Джонджоров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
- Господин Вълков Славов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
- Димитър Лазаров Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
- Иван Михов Караминков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Михаил Драгиев Караджов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
- Михаил Михайлов Дързов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Павел Попстоянов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Петър Петев Радичев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2013. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 9548187132. с. 119 – 124, 126 – 127.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 531, л. 2
- 1 2 3 4 5 ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 20
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 10; оп. 1, а.е. 274, л. 86
| |||||||||||
