Бромид
| Бромид | |
| Идентификатори | |
|---|---|
| KEGG | C00720 |
| MeSH | D001965 |
| ChEBI | 22925 |
| ATC | N05CM11 |
| UNII | 952902IX06 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Бромид в Общомедия | |
Бромидите са соли на бромоводородна киселина (HBr). Противно на правилата на IUPAC, и органичните съединения, съдържащи бром, често се наричат бромиди. Бромидният йон е анион и също така обикновено се нарича просто бромид. Той принадлежи към халидите.
Разпространение, свойства и получаване
[редактиране | редактиране на кода]Неорганични съединения
[редактиране | редактиране на кода]Сребърният бромид (AgBr) се среща в природата като бромит, бромаргирит.[1]
Бромидите съдържат бромидни йони (Br−) в своята йонна решетка, които са единично отрицателно заредени. Те се образуват например при реакцията на метали с елементарен бром или бромоводородна киселина. Бромидни соли на металите се образуват също при неутрализацията на метални оксиди или метални хидроксиди с бромоводородна киселина.
Примери за неорганични бромиди са:
- железен(III) бромид (FeBr3);
- иридиев(III) бромид (IrBr3);
- калиев бромид (KBr);
- литиев бромид (LiBr);
- магнезиев бромид (MgBr2);
- натриев бромид (NaBr);
- рубидиев бромид (RbBr);
- сребърен бромид (AgBr).
Органични съединения
[редактиране | редактиране на кода]benzene_200.svg)
Съществуват и органични бромиди, в които бромът съществува като бромиден йон, например в хидробромидите или в тетраметиламониев бромид. В органични бромиди, които не са соли (не съдържат йони), бромът е ковалентно свързан с въглероден атом. Те се получават например чрез реакцията на алкохоли с бромоводородна киселина, чрез присъединяване на бромоводород към алкени, чрез фотобромиране на алкани, каталитично бромиране на ароматни съединения или реакцията на Сандмайер. Примери за органични бромни съединения са:
- метилбромид (бромометан);
- метиленбромид (дибромометан);
- бензилбромид (α-бромотолуен, бромометилбензен);
- ацетилбромид (бромид на оцетната киселина);
- бромобензен;
- бромазепам;
- етидиев бромид.
За доказване на бромид чрез мокри химични методи се използват реакциите за откриване на халиди.
При нагряването на неорганичните бромиди с концентрирана сярна киселина се отделят кафяви пари (елементарен бром ).
Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.
Бромът е открит през 1826 г. от Антоан-Жером Балар.[2] Други източници споменават като откриватели Карл Якоб Льовиг[3] и Юстус фон Либиг[4] през 1825 г. Първият обаче публикувал резултатите си чак през 1827 г., а вторият погрешно сметнал получения от него бром за йоден хлорид, а не за нов елемент. Поради химическото сходство с йода солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори, и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слузестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство.[източник? (Поискан преди 59 дни)]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brockhaus ABC Chemie, VEB F. A. Brockhaus Verlag Leipzig 1965, S. 204–205.
- ↑ Balard, A. J. (1826). "Mémoire sur une substance particulière contenue dans l'eau de la mer" [Memoir on a peculiar substance contained in sea water]. Annales de Chimie et de Physique. 2nd series (in French). 32: 337–381. Archived from the original on 5 May 2016. Retrieved 5 January 2016.
- ↑ Carl Löwig: Ueber Brombereitung und eine auffallende Zersetzung des Aethers durch Chlor. In: Magazin für Pharmacie. Jahrgang 6, Band 21–22, 1827, S. 311-36
- ↑ Georg Lockemann: Verpaßte Entdeckungen. In: Sudhoffs Archiv für Geschichte der Medizin und der Naturwissenschaften. Band 37, H. ¾, 1953, S. 295–299
|
