Броненосни крайцери тип „Глуар“
| Броненосни крайцери тип „Глуар“ Classe Gloire (croiseur) | |
 Броненосният крайцер „Глуар“ | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Глуар“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Леон Гамбета“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Гюдон“ |
| Производител | Arsenal de Lorient в Лориен и др. във Франция. |
| Построени | 5 |
| В строеж | 1899 г. – 1904 г. |
| В строй | 1903 г. – 1933 г. |
| Утилизирани | 4 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 9458 – 10 212 t (нормална) |
| Дължина | 139,78 m |
| Ширина | 20,19 m |
| Газене | 7,47 – 7,67 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | на борда: 70 – 150 mm; на палубата: 20+35 – 40 mm (по скосовете: 45 mm); траверси: 80 mm; каземати: 40 – 84 mm; кули ГК: 170 mm; кули СК: 170 mm; барбети: 100 – 140 mm; на бойната рубка: 150 mm |
| Задвижване | 3 парни машини с тройно разширение, 28 парни котли Niclausse („Глуар“ и „Конде“); 24 Belleville на другите |
| Мощност | 21 800 к.с. (16 034 КВт) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 21 – 21,5 възела (39,8 km/h) |
| Далечина на плаване | 6500 морски мили при 10 възела скорост |
| Екипаж | 615 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2×1 194-mm; 8×1 164-mm; 6×1 100-mm; 18×1 47-mm; 5×1 37-mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 450-mm ТА |
| Броненосни крайцери тип „Глуар“ в Общомедия | |
Глуар (на френски: Gloire) са тип броненосни крайцери на ВМС на Франция от края на XIX век. Те са развитие на крайцерите „Гюдон“. Всичко от проекта са построени са 5 единици: „Глуар“ (на френски: La Gloire), „Марсилеза“ (на френски: Marseillaise), „Сюлли“ (на френски: Sully), „Конде“ (на френски: Conde), „Амирал Об“ (на френски: Amiral Aube). Проектът получава развитие в броненосните крайцери тип „Леон Гамбета“.
История на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Построявайки серията големи броненосни крайцери от типа „Монкалм“, френските корабостроители решават, че са определили оптималния тип броненосен крайцер за океанско рейдерство. Военноморската доктрина на Франция отделя все по-голямо внимание върху доктрината за крайцерската война; численото преимущество на британския флот в последните години на XIX век непрекъснато нараства, и Франция, на която не е по силите да компенсира разликата чрез строителството на адекватно количество линейни кораби, обръща своето внимание към масовото построяване на броненосни крайцери.
Петте крайцера от типа „Глуар“ се явяват развитие на типа „Монкалм“, различаващи се, основно, по елементи във въоръжението. Два крайцера са заложени през 1899 г., два през 1900-тната и един през 1901 г.; обаче, техния строеж неоправдано се проточва поради бюрократични неразбории и лоша организация на работите от френското адмиралтейство.
Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]
| Име | заложен на | спуснат на вода | влязъл в строй | история на службата |
|---|---|---|---|---|
| „Глуар“ | октомври 1899 | 12 юни 1900 | 1904 г. | отписан от флота и предаден за скрап 1922 г. |
| „Марсилеза“ | януари 1900 | 14 юли 1900 | 1903 г. | отписан от флота и предаден за скрап 1929 г. |
| „Сюлли“ | юни 1899 | юни 1901 | 1903 г. | Засяда и потъва в залива Халонг, Тонкин, Френски Индокитай на 30 септември 1905 г. Няма загинали. |
| „Конде“ | март 1901 | 12 март 1902 | 1904 г. | отписан от флота и използван като кораб-мишена 1933 г. |
| „Амирал Об“ | октомври 1899 | 9 май 1902 | 1904 г. | отписан от флота и предаден за скрап 1922 г. |
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Глуар“ представляват развитие на успешния проект „Монкалм“, който незначително превъзхожда предшествениците си по размери. Тяхната водоизместимост съставлява – за различните кораби – от 9500 и до 10 200 тона. Те са малко по-големи от прототипа с дължина от 139,8 метра, ширина 20,1 метра и газене от 7,4 – 7,6 метра.
Базовата архитектура на корпусите напълно повтаря типа „Монкалм“, с дълъг полубак, на който са разположени двете кули на главного калибра, тежка бойна мачта на носа и лека сигнална на кърмата. Крайцерите имат четири комина, групирани по два, и многобройни вентилатори. Също така те имат по-висок мостик, отколкото на „Монкалм“.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Основното въоръжение на крайцерите от типа „Глуар“ съответства на прототипа, но неговото разположение съществено се различава с преместването на скорострелните оръдия в бронирани кули на полубака. Основното въоръжение крайцерите съставляват, както и преди, две 194-мм 40-калибрени оръдия образец 1896 година, поставени в две оръдейни кули на носа и на кърмата.
Спомагателното въоръжение на „Глуарите“ е представено от два типа скорострелни оръдия – тежките 163-мм 45-калибрени оръдия образец 1896 година, и леките 100-мм 45-калибрени оръдия образец 1893 година. За разлика от „Монкалмите“, на „Глуарите“ отново се връщат към разполагането на скорострелната артилерия във въртящи се кули; четири 163-мм оръдия са поставени в оръдейни кули на полубака, по две на всеки борд. Още четири 163-мм и шест 100-мм оръдия са разположени в каземати на горната и главната палуби, при това по всеки борд работят по две 163-мм куполни, две 163-мм казематни и три 100-мм казематни оръдия.
Противоминното вооружение се състои от осемнадесет 47-мм оръдия Хочкис, разположени на палубата на полубака в центъра на корпуса, в каземати на главната палуба и на покривите на надстройките. Към момента на въвеждането на корабите в състава на флота, това въоръжение вече се счита за остаряло. Корабите от типа „Глуар“ са въоръжени с два подводни 450-мм торпедни апарата, разположени в центъра на корпуса и стрелящи перпендикулярно на курса; ефективността на торпедното въоръжение за тях е много съмнителна.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Бронираният пояс на „Глуарите“ се проточва по водолинията; неговата височина е 3,3 метра, от които 1 метър влиза под водата, а в носовия край височината на пояса се повишава с още един метър. Той е направен от никелова стомана, закалена по метода на американския инженер Харви. Неговата дебелина в централната част съставлява 150 милиметра, а по краищата изтънява до 80 милиметра и към долния ръб до 70 милиметра. На кърмата поясът се затваря от траверсна преграда.
Основната бронирана палуба, с изпъкнала форма, се опира със скосовете си върху долния край на броневия пояс. Нейната дебелина в плоската ѝ част съставлява 40 милиметра, надебелявайки до 45 милиметра по скосовете. Над нея е разположена плоската горна палуба, защитена от 35 милиметрова дебелина на бронята; по краищата горната палуба изтънява до 20 милиметра. Пространството между палубите е разделено на множество неголеми отсеци, предназначени да локализират повредите.
Кулите на главния калибър на крайцерите се защитават от 170 милиметрова броня, техните барбети от 100 – 140 милиметрова. Кулите на спомагателния калибър се защитават от 100 милиметрова броня. Казематите са защитена от 85 милиметрови плочи.
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Глуар“ имат тривална силова установка. Трите вертикални парни машини с тройно разширение развиват мощност от 21 800 к.с. Котелната група е различна за различните кораби; „Амирал Об“, „Марселеза“ и „Салли“ носят по двадесет и четири котела „Белвил“, а „Глуар“ и „Конде“ – двадесет и осем котела „Никлос“, позволяващи да се развива скорост от 21,5 възела. Запасът въглища е стига за 8000 км на икономичен 10 възлов ход.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Голямата серия от броненосните крайцери тип „Глуар“ е важно допълнение към фреския арсенал за крайцерска война. Развивайки удачният проект „Монкалм“, тези големи, добре защитени кораби с отлична мореходност са адаптирани за крайцерски операции по комуникациите на противника. Тяхната бронева защита – пълен пояс по водолинията – им позволява да не се опасяват от силни наводнения следствие на многобройни попадения от снаряди на британските скорострелни оръдия; тежките оръдия на английските крайцери по онова време са немногобройни и стрелят достатъчно бавно. Самите британски бронепалубни крайцери са лишени от бордова защита и могат с лекота да бъдат разбити от скорострелните оръдия на „Глуарите“.
Бойните качества на корабите, обаче, са силно ограничени от проточилия се строеж. Поради забавянията, задръжките с финансиране, бюрократични неразбории в адмиралтейството, крайцерите от този типа влизат в строй едва през 1904 г. Към това време британският флот вече осъзнава слабостта на своите крайцерски сили и преминава към строителството на собствени броненосни крайцери, спрямо които „Глуарите“ вече нямат толкоеа значими преимущества. Адекватно оценявайки заплахата, френските корабостроители стигат до извода за необходимост от нова радикална промяна в дизайна на техните броненосни крайцери.
| „Глуар“[1] Франция |
„Сейнт Луис“[2].svg){kind=small} САЩ |
„Кент“[3] Великобритания |
„Йорк“[4].svg){kind=small} Германска империя |
„Изумо“[5] Япония |
„Баян“ Руска империя |
„Монкалм“[6] Франция
| ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1899 | 1902 | 1900 | 1903 | 1898 | 1900 | 1898 | |
| Встъпил в строй | 1903 | 1905 | 1903 | 1905 | 1900 | 1903 | 1902 | |
| Нормална водоизместимост, t | 9856 | 9855 | 9957 | 9533 | 9906 | 7326 | 9548 | |
| Пълна, t[7] | ? | 11 024 | 11 176 | 10 266 | 10 305? | 8238 | ? | |
| Мощност, к.с. | 21 800 | 21 000 | 22 000 | 19 000 | 14 500 | 16 500 | 19 600 | |
| Максимална скорост, възела | 21,5 | 22 | 23 | 21 | 20,75 | 20,9 | 21 | |
| Далечина на плаване, морски мили (възела) | 6500(10) | 6000 (10) | 6500 (10) | 4200 (12) | 4900 (10) | 3900 (10) | 8500(10) | |
| Брониране, mm | ||||||||
| Тип | Харви | Круп, Харви | Круп | Круп | Круп | Харви | Харви | |
| Пояс | 150 | 102 | 102 | 100 | 178 | 200 | 150 | |
| Палуба (скосове) | 55(45) | 25(76) | 19 – 51 | 60(50) | 63(63) | 60 | 55 | |
| Кули | 170 | – | 127 | 150 | 152 | 150 | 200 | |
| Барбети | 140 | – | 127 | 150 | 152 | 150 | 200 | |
| Рубка | 150 | 127 | 254 | 150 | 356 | 160 | 160 | |
| Въоръжение | 2×194-mm/40 8×1×164-mm/45 6×100-mm 18×1×47-mm/43 2 ТА |
14×1×152-mm/50 18×1×76,2-mm/50 |
14(2×2,10×1)× 152-mm/45 10×1×76,2-mm/40 2 ТА |
2×2×210-mm/40 10×1×150-mm/40 14×1×88-mm/30 4 ТА |
2×2×203-mm/40 14×1×152-mm/40 12×1×76,2-mm/40 5 ТА |
2×203-mm/40 8×1×152-mm/45 20×1×75-mm/50 2 ТА |
2×194-mm/40 8×1×164-mm/45 4×100-mm 16×1×47-mm/43 2 ТА | |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 305.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 149.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 70.
- ↑ Gröner. Band 1. – P. 78
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.
- ↑ За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, всички данни са преизчислени в нормални тонове
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- GLOIRE armoured cruisers (1903 – 1904) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Глуар“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Глуар““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||
