Броненосни крайцери тип „Девъншир“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Броненосни крайцери тип „Девъншир“
HMS Devonshire h61119.jpg
Броненосен крайцер „Девъншир“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Kорабостроителници в Клайдербанк, Глазгоу, Чатъм, Грийнок и др.
Живот
Заложен 25 март 1902 г.
Спуснат на вода 30 април 1904 г.
Влиза в строй 24 август 1905 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 9 май 1921 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 144,32 m
Ширина 20,88 m
Газене 7,32 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 21 – 23 котли, 2 винта, 21 508 к.с.
Скорост 22 възела
(41 km/h)
Водоизместимост 10,850 t (стандартна) 11,024 t (пълна)
Броня на кулите: 127 mm
на борда: 51 – 152 mm
на палубата: 20 – 51 mm
каземати: 51 – 152 mm
на бойната рубка: 305 mm
Екипаж 655 души,
Далечина на
плаване
4900 морски мили при 13 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 4 × 1190 mm (7,5 дюйма)
6 × 152 mm (6 дюйма)
2 × 76 mm (2,99 дюйма)
18 × 47 mm (1,85 дюйма)
Торпеда 2 × 457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Девъншир“ в Общомедия

Броненосните крайцери тип „Девъншир“ са серия кораби на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на Броненосни крайцери тип „Кент“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Построени са 6 единици: „Девъншир“ (на английски: Devonshire), „Хемпшир“ (на английски: Hampshire), „Карнарвон“ (на английски: Carnarvon), „Антрим“ (на английски: Antrim), „Роксборо“ (на английски: Roxburgh) и „Аргайл“ (на ирландски: Argyll). Това е последната серия броненосни крайцери на Великобритания, чието предназначение е преди всичко защита на комуникациите и търговията. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в „Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург““.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

крайцерите не са предназначени за ескадрени действия в състава на броненосния флот, тяхната броня, артилерия, скорост са подходящи за борба с френските броненосни крайцери[1].

Корабите са предназначени да пазят търговията. Tяхната конструкция е подобна на типа „Кент“ с това изключение, че двуоръдейните 152 mm кули и предните двойни каземати са заменени с четири кули с едно 190 mm оръдие. Въоръжението и бронята са усилени с идеята да са равностойни на френските „Броненосни крайцери тип „Глуар““. Това обаче намалява максималната им скорост с един възел.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Kрайцерите от този тип са заложени едновременно с броненосците от типа „Кинг Эдуард VII“ и подобно на тях получават различни типове котли (цилиндрични, тип „Никлос“ и тип „Дер и Яроу“). Проектната мощност на машините спрямо предишния тип била снижена с 1000 к.с. и съставила 21 000 к.с., проектната скорост спаднала с един възел.

Запас въглища: нормален 1950 тона.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип Корабна броня. Броневия пояс е с дебелина 152 mm. Той се затваря от бронирани траверси с дебелина 127 mm.

Хоризонталната защита е бронепалубата, която е по цялата дължина на кораба с дебелина 20 – 51 mm.

Кулите на главният калибър са защитени от 127 mm броня, а техните барбети от 152 mm.

Бронирането на бойната рубка отново става 305 mm.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

ГК е от четири 7,5 дюймови (190 mm) оръдия Mk I, разположени в четири кули: по една на носа и на кърмата и по една на борда на надстройката. Оръдията изстрелват 91 kg снаряди на 12 600 m.

Средния калибър са шест 6 дюймови (152 mm) Mk VII. Разположен е в каземати в средата на кораба. Четири от тях – на главната палуба и не могат да се използват при силно вълнение. Те изстрелват 45,4 kg снаряди на 11 200 m.

Допълнително има осемнадесет скорострелни 47 mm оръдия на „Хочкис“ и два подводни 18 дюймови торпедни апарата.

За огнева поддръжка на десанта имелало две 12 фунтови 8 CWT оръдия.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антрим“ е спуснат на вода на 8 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 19 декември 1922 година.
  • „Аргайл“ е спуснат на вода на 3 март 1904 година. Претърпял крушение на 28 октомври 1915 година.
  • „Карнарвон“ е спуснат на вода на 7 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.
  • „Девъншир“ е спуснат на вода на 30 април 1904 година. Предаден за скрап на 9 май 1921 година.
  • „Хемпшир“ е спуснат на вода на 24 септември 1903 година. Потопен от мина в Северно море на 5 юни 1916 година.
  • „Роксборо“ е спуснат на вода на 19 януари 1904 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Девъншир“[2]
Великобритания
„Глуар“[3]
Франция
„Колорадо“[4]
САЩ
„Кент“[5]
Великобритания
„Йорк“[6]
War Ensign of Germany (1903–1919).svg
„Изумо“[7]
Япония
„Баян“
Военноморски флот на Русия Русия
„Леон Гамбета“[8]
Франция
Година на залагане 1903 1899 1901 1900 1903 1898 1900 1901
Влязъл в строй през 1905 1903 1905 1903 1905 1900 1903 1905
Водоизместимост, нормална, t 11 732 9856 13 899 9957 9533 9906 7326 11 959
Водоизместимост, пълна, t[9] 13 053 ? 15 380 11 176 10 266 10 305? 8238 13 108
Мощност, к.с. 21 000 21 800 23 000 22 000 19 000 14 500 16 500 28 500
Максимална скорост, възела 22 21,5 22 23 21 20,75 20,9 22,5
Автономност, морски мили (при скорост, възела) ? (10) 6500(10) 6000 (10) 6600 (10) 4200 (12) 4900 (10) 3900 (10) 6500(10)
Броня, mm
Тип броня круп харви круп, харви круп круп круп харви круп
Пояс 152 150 152 102 100 178 200 150
Палуба (скосове към борда) 25(51) 55(45) 37(102) 19 – 51 60(80) 63(63) 60 55 – 60(65)
Кули 127 170 165 127 150 152 150 170
Барбети 152 140 152 127 150 152 150 140
Рубка 305 150 229 254 150 356 160 150
Въоръжение 4×1×190 mm/50
6×1×152 mm/45
2×1×76,2 mm/40
18×1×47 mm/43
2 ТА
2×194 mm/40
8×1×164 mm/45
6×100 mm
18×1×47 mm/43
2 ТА
2×2×203 mm/40
14×1×152 mm/50
18×1×76,2 mm/50
2 ТА
14(2×2,10×1)× 152 mm/45
10×1×76,2 mm/40
2 ТА
2×2×210 mm/40
10×1×150 mm/40
14×1×88 mm/30
4 ТА
2×2×203 mm/40
14×1×152 mm/40
12×1×76,2 mm/40
5 ТА
2×203 mm/40
8×1×152 mm/45
20×1×75 mm/50
2 ТА
2×2×194 mm/40
16×1×164 mm/45
22×1×47 mm/43
4 ТА

Влизат в строй едновременно с френските крайцери тип „Леон Гамбета“ и при еднаква скорост са по-слаби от тях и във въоръжениет, и в скоростта. „Девънширите“ не случили да потопят или да повредят съществено нито един неприятелски съд, за разлика от по-малките им братя – „Кент“, които макар и непригодни за „голямо сражение“ се оказали неочаквано полезни и търсени в открито море, далеч от метрополията. Заради ниската си скорост „Девънширите“ просто не стигали навреме на мястото на боя, така например в сражението при Фолкландските острови „Карнарвон“ изостанал сериозно от „по-малките братя“ и се отличил като най-бесполезната единица в английската ескадра.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  2. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  3. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  4. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  5. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  6. Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  7. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  8. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905.
  9. За британските и американски кораби в источниците водоизместимостта се дава в дълги тона, всички данни са преизчислени в нормални тонове

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Девоншир““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.