Броненосни крайцери тип „Кент“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Броненосни крайцери тип „Кент“
HMS Kent.jpg
Броненосен крайцер „Кент“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Kорабостроителници в Бароу, Говен, Пембрук Док и Портсмут, Великобритания
Живот
Заложен 12 февруари 1900 г.
Спуснат на вода 6 март 1901 г.
Влиза в строй 1 октомври 1903 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 20 юни 1920 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 141,27 m
Ширина 20,12 m
Газене 7,62 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 31 котли, 2 винта, 22 000 к.с.
Скорост 23 възела
(42,6 km/h)
Водоизместимост 9,800 t (стандартна) 9,956 t (пълна)
Броня на кулите: 127 mm
на борда: 51 – 102 mm
на палубата: 20 – 51 mm
траверси: 127 mm
каземати: 51 – 102 mm
барбети: 127 mm
на бойната рубка: 254 mm
Екипаж 678 – 735 души,
Далечина на
плаване
6600 мили при 10 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 2×2 152 mm
10×152 mm
10×76 mm
3×47 mm
Торпеда 2×457 mm торпедни апарата
Броненосни крайцери тип „Кент“ в Общомедия

Броненосните крайцери тип „Кент“[1] са серия кораби на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са „бюджетна“ версия на Броненосни крайцери тип „Дрейк“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Построени са 10 единици: „Кент“ (на английски: Kent), „Есекс“ (на английски: Essex), „Бедфорд“ (на английски: Bedford), „Монмът“ (на английски: Monmouth), „Ланкастър“ (на английски: Lancaster), „Донегал“ (на английски: Donegal), „Корнуол“ (на английски: Cornwall), „Беруик“ (на английски: Berwick), „Къмбърланд“ (на английски: Cumberland), „Съфолк“ (на английски: Suffolk). „Бедфорд“ претърпява крушение на 21 август 1910 година до остров Чеджудо, загиват 18 души. Най-голямата серия големи броненосни крайцери произведена в света. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в „Броненосни крайцери тип „Девъншир““.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Краткото описание на проекта е „защитници на търговията“. Проектирани са като отговор на френската и руска корабосторителни програми за океански „свръхбързи“ унищожители на търговци, като бронепалубните крайцери „Шаторено“, „Гишен“ и „Асколд“.

Серията крайцери са проектирани така, че с пълен запас от гориво да прекосят Суецкия канал и в необходимия момент да се окажат в Китайско море.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосни крайцери тип „Кент“. Схема.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка включва две четирицилиндрови парни машини с тройно разширение 31 парни котли, модел „Белвил“ („Беруик“, „Съфолк“ – котли „Никлос“, „Корнуол“ – котли на „Бабкок“), тяхната проектна мощност е 22 000 к. с.

Запас въглища: нормален 1600 тона.

„Есекс“: скорост от 22,8 възела, при мощност от 22 219 к.с.,
„Ланкастър“: скорост от 24 възела, при мощност от 22 881 к.с.,
„Донегал“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 154 к.с.,
„Беруик“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 680 к.с.,
„Корнуол“: скорост от 23,6 възела, при мощност от 22 694 к.с.,
„Къмбърланд“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 784 к.с.,
„Съфолк“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 645 к.с.[2]

В една от гонките „Съфолк“ достига 24,7 възела. Скоростта на „Кент“ и „Монмът“ била малко под контрактната. Най-бавният кораб от серията – „Кент“ по време на Битка при Фолкландските острови развива 25 възела (което е 2 възела над проектната скорост), което е мощност от 5000 к. с. над проектната[3]. Това бил невероятен резултат (при повечето кораби е трудно да се достигне проектната скорост след 5 – 6 години служба). Наистина, за да се постигне това в пещите отиват мебелите и тиковата дървесина, с която била облицована палубата.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип Корабна броня. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Например броневия пояс е с дебелина до 102 mm.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Кула за 152 mm оръдие. Схема.

На тези крайцери главният калибър е намален на 152 mm оръдия, модел Mk VII, които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и каземати.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни ТТХ
Представител „Богатир“[4] „Варяг“[5] „Дюпле“[6] „Кент“[7] „Шаторено“[8]
Страна Военноморски флот на Русия Русия Военноморски флот на Русия Русия Франция Франция Великобритания Великобритания Франция Франция
Водоизместимост, t 7,428 7,022 7,602 9,800 8,025
Въоръжение 12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm 12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm 8×164 mm, 4×100 mm,10×47 mm 14×152 mm, 10×76 mm, 3×47 mm 2×164 mm, 6×138 mm, 10×47 mm, 5×37 mm
Броня, mm палуба – 35 – 70, кули – 125, каземати – 80, щитове оръдия – 25, рубка – 140 палуба – 38 – 76, рубка – 152 пояс – 100, палуба – 40, кули – 120, рубка – 80 пояс – 102 мм кули – 127, каземати – 51 – 102 мм, палуба – 20 – 51, рубка – 254 палуба – 40 – 100, каземати —40 – 60, щитове оръдия – 55, рубка – 160
Силова установка, к.с. 19 500 15 925 17 500 22 000 24 964
Максимална скорост, възела 23,55 23,2 21 22,7 24

„Кент“ не са пригодени за „големи сражения“, но били полезни и търсени в открито море. Те са успешни кораби, когато вършат работата, за която са създадени: да унищожават бронепалубните крайцери – изтребители на търговци.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Серията също се среща и като тип „Монмът“
  2. Jane’s Fighting Ships 1919 p 72
  3. А. Больных Крейсера в бою.
  4. Заблоцкий В. П.. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция.
  5. Мальков Д. Г., Царьков А. Ю.. Корабли русско-японской войны. Российский императорский флот. Морская коллекция.
  6. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  7. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  8. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Кент““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.