Броненосни крайцери тип „Кент“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кент.

Броненосни крайцери тип „Кент“
Monmouth-class cruiser
HMS Kent.jpg
Броненосният крайцер „Кент“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Кент“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Девъншир“
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Дрейк“
ПроизводителKорабостроителници в Бароу, Говен, Пембрук Док и Портсмът, Великобритания
Планирани10
Построени10
В строеж1899 г. – 1904 г.
В строй1903 г. – 1921 г.
Утилизирани2
Загуби8
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 000 t (нормална)
Дължина141,3 m
Дължина между перпендикулярите
134,1 m
Ширина20,1 m
Газене7,6 m
Броняна борда: 51 – 102 mm;
на палубата: 20 – 51 mm;
траверси: 127 mm;
на кулите: 127 mm;
каземати: 51 – 102 mm;
барбети: 127 mm
на бойната рубка: 254 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
31 водотръбни котли Belleville
(„Беруик“ и „Съфолк“ котли Niclausse;
„Корнуол“ котли Babcock)
Мощност22 000 к.с. (16,3 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост23 възела
(42,6 km/h)
Далечина на
плаване
6600 мили при 10 възела скорост
Екипаж678 – 735 души
Кръстени в чест на:графството Кент
Въоръжение
Артилерия2×2 152 mm;
10×1 152 mm;
10×1 76 mm;
3×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Кент“ в Общомедия

Кент[Коментари 2] (на английски: Kent) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са „бюджетна“ версия на крайцерите от типа „Дрейк“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Построени са 10 единици: „Кент“ (на английски: HMS Kent), „Есекс“ (на английски: HMS Essex), „Бедфорд“ (на английски: HMS Bedford), „Монмът“ (на английски: HMS Monmouth), „Ланкастър“ (на английски: HMS Lancaster), „Донегал“ (на английски: HMS Donegal), „Корнуол“ (на английски: HMS Cornwall), „Беруик“ (на английски: HMS Berwick), „Къмбърланд“ (на английски: HMS Cumberland), „Съфолк“ (на английски: HMS Suffolk). „Бедфорд“ претърпява корабокрушение на 21 август 1910 година до остров Чеджудо, загиват 18 души. Най-голямата серия големи броненосни крайцери произведена в света. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в крайцерите от типа „Девъншир“.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Хермес“ вече не са в състояние да изпълняват своята роля на защитници на търговията. Океанската търговия изпитва нужда от нови защитници, за това и краткото описание на проекта е „защитници на търговията“. За далечните станции са необходими кораби с размерите на „Блейк“, при това „повече на брой и по-евтини“, едновременно, със същото изискване, което има и при проектирането на „Блейк“: скорост, скорост и още веднъж скорост[Коментари 3][1].

Тези британски крайцери, както и „Блейк(HMS Blake (1889)), са проектирани така, че с пълен запас от гориво да прекосят Суецкия канал и в необходимия момент да се окажат в Китайски води[2]. Проектирани са и като отговор на френската и руска корабосторителни програми за океански „свръхбързи“ унищожители на търговци, такива като бронепалубните крайцери „Шаторено“, „Гишен“ и „Асколд“. Tези 8000-8300-тонни кораби са въоръжени с две 164-мм и шест 138-мм скорострелни оръдия и могат да носят голям пълен запас въглища (от 1400 до 1450 тона)[2]. Французите са проектирани да достигат ход от 24 възела за кратковременни периоди[3].

Бронепалубният крайцер „Богатырь“.

Планирано е да се построят десет крайцера. Оправдавайки такава голяма серия Уайт указва още на четирите 23 възлови 6000-тонни крайцера наскоро поръчани от Русия (един в Съединените Щати, два в Германия, един във Франция) и това, че още два, най-вероятно, ще бъдат построени в Русия. Уайт ги счита за модифицирана версия на руския тип „Диана“. В проектните задания се казва, че руските крайцери трябва да имат възможност да поддържат 23 възела при естествена тяга на продължителни изпитания (от 12 до 24 часа)[2].

Руските кораби, според наличните за него данни, трябва да са въоръжени с двенадесет 152-мм оръдия (против единадесет за съпоставимите британски крайцери), с двенадесет 75 мм, шест 47 мм и шест торпедни апарата (три подводни). Уайт също отбелязва голямата група 21-възлови крайцери: трите френски Klébers (броненосни крайцери, около 7500 тона) и сходният руски кораб, наското заложен в La Seyne. Френските кораби са въоръжени с осем 164 мм оръдия. Уайт е впечатлен от тяхната защита[2].

В допълнение към всичките тези десет френски и руски крайцера има още крайцери с проектни скорости от 22¼ до 23 възела: два на САЩ, два японеца, два аржентинеца, два чилиеца и два китаеца. Всичките, освен първите два, имат конструкцията на фирмата от Елсуик, и само при чилийската „Есмералда“ има и поясна броня. Уайт предполага, че, независимо от достигането на контрактната скорост на изпитанията, за всичките тези елсуикски крайцери скоростта в открито море съставлява от 18 до 19 възела, и даже по-малко в някои случаи[4].

Разглеждайки характеристиките на всички тези крайцери, Уайт изработва изискванията към новия броненосен крайцер – защитник на търговията. Те трябва да са способни за 21-възлов ход на гладка вода за продължително време, и за 23-възлов ход при 8-часовите изпитания на естествена тяга. Въоръжението им трябва да превъзхожда аналогичното на новите руски и френските крайцери от (типа „Дюпле“) с достатъчна защита за оръдията и екипажите. Максималната дебелина на поясната броня да съставлява 4 дюйма, в допълнение с по-тънка броня по скосовете. Запасът въглища да съставлява приблизително 1600 тона (половината – нормален запас)[2].

Фактически е необходим крайцер с размерите на „Блейк“ или малко по-голям и със скорост като на „Дрейковете“, и такъв кораб е и проектиран[1].

Конструкцията на намаления крайцер е разработена от Уайт през предходната година, като част от процеса на проектирането на „Дрейк“. Неговите четиринадесет 6-дюймови оръдия превъзхождат въоръжението на французските или руските крайцери. Новото 6-дюймово скорострелно оръдие трябва да пробива бронята на „Дюпле“[Коментари 4]. Схемата на защитата повтаря „Дрейк“, но с намалена дебелина. Най-значителната разлика, спрямо проекта от 1897 година, е силовата установка: поставянето на котлите „Белвил“ (с тръбички голям диаметър) за достигането на мощност от 22 000 к.с. Продължителната мощност е 16 000 к.с., което дава оценка за скоростта при естествена тяга на изпитанията и непрекъсната морска скорост от 23 и 21 възела съответно[2].

Уайт указва, че има крайцери с по-силни бойни характеристики, достигнати, с цената на жертва на други качества. Шестте нови японски броненосни крайцера са по-добре защитени и въоръжени – но са по-бавни[2]. Построените за Япония от „Викерс“ „Асами“ имат почти двойно по-голяма маса на бордовия залп (772 кг против 408)[5].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосните крайцери тип „Кент“. Схема на артилерията и бронирането.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка включва две четирицилиндрови парни машини с тройно разширение и 31 парни котли, модел „Белвил“ („Беруик“, „Съфолк“ – котли „Никлос“, „Корнуол“ – котли на „Бабкок“), тяхната проектна мощност е 22 000 к.с.

Запас въглища: нормален 1600 дълги тона.

„Есекс“: скорост от 22,8 възела, при мощност от 22 219 к.с.,
„Ланкастър“: скорост от 24 възела, при мощност от 22 881 к.с.,
„Донегал“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 154 к.с.,
„Беруик“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 680 к.с.,
„Корнуол“: скорост от 23,6 възела, при мощност от 22 694 к.с.,
„Къмбърланд“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 784 к.с.,
„Съфолк“: скорост от 23,7 възела, при мощност от 22 645 к.с.[6]

При един от тестовете „Съфолк“ достига скорост 24,7 възела. Скоростта на „Кент“ и „Монмът“ е малко под контрактната. Най-бавният кораб от серията – „Кент“ по време на Битката при Фолкландските острови развива 25 възела (което е 2 възела над проектната скорост), което е и мощност от 5000 к. с. над проектната[7]. Това бил невероятен резултат (за повечето кораби е трудно да се достигат проектната си скорост след 5 – 6 години служба). Наистина, за да се постигне това в пещите отиват мебелите и тиковата дървесина, с която била облицована палубата.

Малко разочарование е далечината на хода, корабите могат да изминат около 6600 мили на 10 възлов ход вместо разчетните 8500[8].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронята с дебелина 102 мм и нагоре е круповски тип корабна броня, по-тънката броня е стоманоникелова. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Главният брониран пояс, с дължина 73 м, е с дебелина 102 мм, а отзад е затворен от бронирана траверса с дебелина 127 мм. В носовата част има броневи пояс с дебелина 51 мм. Бронираната палуба има дебелина 19…25 мм, а от кърмовата траверса към кърмата те представлява черупка и нейната дебелина съставлява 51 мм. Дебелината на бронята на кулите съставлява 127 мм, дебелината на бронята на казематите е от 102 до 51 мм, а на бойната рубка – 254 мм. Като цяло защитата може надеждно да защити кораба само от 102 – 127 мм снаряди, като в същото време 138 – 152 мм бронебойни снаряди представляват определена опасност[9].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Кула за 152 mm оръдие. Схема.

На тези крайцери главният калибър е намален до 152 мм оръдия Mk VII (те не получават нов модел), които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и в каземати. За тези крайцери си има и шега: „Сър Уилям Уайт е проектирал крайцери от типа „Каунти“, но е забравил за оръдията“. Кулите страдат от ненадеждно електрооборудване, къси съединения, заливани са от вода, тесни са и са задимени. В резултат на всичко това скорострелността на двата ствола в кулата е под скорострелността на едно оръдие, поставено открито. Поставянето на двата ствола в една люлка води до голямо разсейване. Проблемът се усугубява, с това че от оставащите десет шест 152 мм оръдия са разположени в долните каземати – което не им позволява да водят огън при вълнение[9].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни ТТХ на „Кент“ и неговите предполагаеми противници
Представител „Богатир“[10] „Варяг“[11] „Дюпле“[12] „Кент“[13] „Шаторено“[14]
Страна Военноморски флот на Русия Руска империя Военноморски флот на Русия Руска империя  Франция  Великобритания  Франция
Водоизместимост, t 7428 7022 7602 9800 8025
Въоръжение 12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm 12×152 mm, 12×75 mm, 8×47 mm, 2×37 mm 8×164 mm, 4×100 mm,10×47 mm 14×152 mm, 10×76 mm, 3×47 mm 2×164 mm, 6×138 mm, 10×47 mm, 5×37 mm
Броня, mm палуба – 35 – 70, кули – 125, каземати – 80, щитове оръдия – 25, рубка – 140 палуба – 38 – 76, рубка – 152 пояс – 100, палуба – 40, кули – 120, рубка – 80 пояс – 102 мм кули – 127, каземати – 51 – 102 мм, палуба – 20 – 51, рубка – 254 палуба – 40 – 100, каземати —40 – 60, щитове оръдия – 55, рубка – 160
Силова установка, к.с. 19 500 15 925 17 500 22 000 24 964
Максимална скорост, възела 23,55 23,2 21 22,7 24

„Кент“ не са пригодени за „големи сражения“, но били полезни и търсени в открито море. Те са успешни кораби, когато вършат работата, за която са създадени: да унищожават бронепалубните крайцери – изтребители на търговци.

Когато в боя те се сблъскват с други броненосни крайцери шансовете им са малко. По милиметрите броня и в килограмите на залпа „Кентовете“ радикално отстъпват на броненосните крайцери от „9000-тонния клас“ на всяка една страна. Но те и не са предназначени за борбата с тях, а пък за защитата на търговията и изтребването на неприятелските бронепалубни и спомагателни крайцери тези кораби се оказват почти идеални[8].

Бронепалубният крайцер „Асколд“ на изпитанията си в Кил, 1901 г.

Почти, за това защото има два крайцера в Руския флот, които са построени в Германия, които могат да бъдат настигнати не от всеки „Кент“, а, при лошо време, а настигнати могат да превърнат ловеца в жертва.

И единият от тях – „Асколд“ – доказва мощта на своето оръжие, карайки да прекрати боя по-мощният, отколкото са „Кентовете“, броненосен крайцер – японската „Асама[15]. „Кентовете“ могат да поддържат 21,5 – 22 възела в течение на 30 часа и малките бронепалубни крайцери от началото на XX век, включая и прекрасния „бегач“ „Новик“, не могат да се откъснат през деня от преследване: машините на малките крайцери могат да развиват форсирана скорост максимум за няколко часа[8]. Новите турбинни рейдери са недостижими за „Кентовете“, което доказва безуспешното преследване на „Беруик“ на „Карлсруе[16].

Сравнителни ТТХ на броненосни крайцери от началото на XX век с нормална водоизместимост под 10 000 тона
Глуар[17]
Франция
Сейнт Луис[18]
Naval jack of the United States (1896–1908).svg
Кент[19]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Йорк[20]
Германска империя
Изумо[21]
Япония
Баян
Военноморски флот на Русия
Монкалм[22]
Франция
Година на залагане 1899 1902 1900 1903 1898 1900 1898
Година на влизане в строй 1903 1905 1903 1905 1900 1903 1902
Водоизместимост нормална, т 9856 9855 9957 9533 9906 7326 9548
Пълна, т[Коментари 5] ? 11 024 11 176 10 266 10 470 8238 ?
Мощност на ПМ, к.с. 21 800 21 000 22 000 19 000 14 500 16 500 19 600
Максимална скорост, възела 21,5 22 23 21 20,75 20,9 21
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.) 6500(10) 6000 (10) 6500 (10) 5000 (10)
4200 (12)
4900 (10) 3900 (10) 8500(10)
Брониране, мм
Тип СХ СХ НКС КС КС СХ СХ
Пояс 150 102 102 100 178 200 150
Палуба (скосове) 55(45) 25(76) 19 – 51 60(50) 63(63) 60 55
Кули 170 - 127 150 152 150 200
Барбети 140 - 127 150 152 150 200
Рубка 150 127 (КС) 254 150 356 160 160
Въоръжение 2×194-мм/40
8×1×164-мм/45
6×100 мм
18×1×47-мм/43
2 ТА
14×1×152-мм/50
18×1×76,2-мм/50
14(2×2,10×1)
×152-мм/45
10×1×76,2-мм/40
2 ТА
2×2×210-мм/40
10×1×150-мм/40
14×1×88-мм/35
4 ТА
2×2×203-мм/40
14×1×152-мм/40
12×1×76,2-мм/40
5 ТА
2×203-мм/40
8×1×152-мм/45
20×1×75-мм/50
2 ТА
2×194-мм/40
8×1×164-мм/45
4×100 мм
16×1×47-мм/43
2 ТА

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 306.
  2. Серията също се среща и като тип „Монмът“.
  3. Скорост на изпитанията, продължителна скорост, скорост при вълнение.
  4. Оценява се с дебела 3½ дюйма никелова броня (88 мм, фактически 100 мм Харви), която трябва да отстъпва по здравина на нецеметираната Круповска (а фактически я превъзхожда).
  5. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тя е преизчислена в метрични тонове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Крейсера 2015, с. 50.
  2. а б в г д е ж Victorian Era 2012, с. 672.
  3. Кофман В. Л. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор. 2009. с. 32.
  4. Victorian Era 2012, с. 673.
  5. Британия 2008.
  6. Jane’s Fighting Ships 1919 p 72
  7. А. Больных Крейсера в бою.
  8. а б в Крейсера 2015, с. 52.
  9. а б Крейсера 2015, с. 51.
  10. Заблоцкий В. П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010. с. 6 – 7.
  11. Мальков Д. Г., Царьков А. Ю. Корабли русско-японской войны. Российский императорский флот. Морская коллекция. 2009. с. 12.
  12. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 328.
  13. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 191.
  14. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 208.
  15. Р. М. Мельников «Крейсер „Варяг“»,Р. М. Мельников. Крейсер „Варяг“. Глава I. Отечественное судостроение и флот на рубеже XIX—XX веков.
  16. Крейсера 2015, с. 53.
  17. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 305.
  18. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 149.
  19. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 70.
  20. Gröner_1_1982 78, с. 2.
  21. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
  22. All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Кент““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​