Броненосни крайцери тип „Уориър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Броненосни крайцери тип „Уориър“
Warrior-class cruiser
HMS Achilles LOC ggbain 17128.jpg
Броненосният крайцер „Ахилес“ от типа „Уориър“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Броненосни крайцери от типа „Уориър“
Производител Корабостроителници в Пембрук Док, Гоувън и Бароу.
Живот
Заложен 24 февруари 1904 г.
Спуснат на вода 20 май 1905 г.
Влиза в строй 18 февруари 1906 г.
Изведен от
експлоатация
потопен 31 май 1916 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 154,03 m
Ширина 22,4 m
Газене 7,62 – 7,9 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение;
25 парни котли;
2 винта;
23 705 к.с.
Скорост 23 възела
(42,6 km/h)
Водоизместимост 12 790 t (стандартна)
14 830 t (пълна)
Броня на кулите: 114 – 190 mm
на борда: 76 – 152 mm
на палубата: 20 – 37 mm
на бойната рубка: 254 mm
Екипаж 712 – 755 души,
Далечина на
плаване
7960 морски мили при 10 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 6×1 234 mm (9,2 дюйма)
4×1 190 mm (7,5 дюйма)
26×1 47 mm (1,85 дюйма)
Торпеда 3×1 457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Уориър“ в Общомедия

Уориър са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви ранг. Построени са 4 единици: „Уориър“ (на английски: Warrior) „Кохрейн“ (на английски: Cochrane), „Ахилес“ (на английски: Achilles) и „Натал“ (на английски: Natal). Строени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в броненосни крайцери тип „Минотавър“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Уориър“. Схема.

Проектът е преработен, като десетте 152 mm оръдия са сменени с четири 190 mm в единични кули в средата на корпуса. Артилерия вече може да стреля при всяко време, за разлика от предишния тип. Заради допълнителната маса на горната палуба се намалила височината и като резултат крайцерите от серията се оказали устойчиви оръдейни платформи и обикновено показвали на учебните стрелби добри резултати[1]. Във всичко останало нямали голяма разлика спрямо предишната двойка. Строени са с ниски комини, поради което мостика често е обвит от дим. Понякога шестте кораба са обединявани в един тип.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Повтаря предишният тип.

Запас гориво: въглища 2050 тона, 600 тона нефт.

Ходови резултати при изпитанията на корабите:

  • „Ахилес“ 23 977 к.с. ход 23,50 възела
  • „Кохрейн“ 23 654 к.с. ход 23,29 възела
  • „Натал“ 23 590 к.с. ход 23,30 възела
  • „Уориър“ 23 705 к.с. ход 22,59 възела

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип корабна броня. Дебелината на бронята и начина на брониране е като на предния тип, освен кулите на 190 mm оръдия, които са с от 152 до 203 mm броня.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уориър“ е заложен на 24 февруари 1904, спуснат на вода на 20 май 1905, влязъл в строй на 18 февруари 1906. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен във 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до 1914 г. Същата година е прехвърлен в Средиземно море, след което отива в 1-ва крайцерска ескадра на Големия флот. Участва в Ютландското сражение, потъва от повредите нанесени му от противниковите кораби на 31 май 1916 година.
  • „Кохрейн“ е заложен на 22 февруари 1904, спуснат на вода на 17 юни 1905, влязъл в строй на 22 април 1907 година. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен във 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Ремонтиран 1918 г. Потъва при крушение в устието на река Мърси на 14 ноември 1918 година.
  • „Ахилес“ е заложен на 6 януари 1904, спуснат на вода на 30 септември 1905, влязъл в строй на 5 март 1907. Включен е в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Съвместно с въоръжения параход „Данди“ потапя рейдера „Леопард“ на 16 март 1916 г. северно от Шетландските острови. Февруари-декември 1918 г. минава ремонт, изведен е в резерва в Чатъм, служи като учебен огнярски кораб. Предаден за скрап 1920 година.
  • „Натал“ е заложен на 5 ноември 1903, спуснат на вода на 25 ноември 1905, влязъл в строй на 12 декември 1906 година. Служба аналогична на „Кохрейн“ до гибелтта му от вътрешен взрив в залива Кроматри на 30 декември 1915 година.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Първата световна война са морално остарели, но били пригодни за конвойна служба и служба на второстепенни театри на бойни действия. Като бързоходно крило на линейния флот те са обречени. В тази им роля са сменени от линейните крайцери, а храбрата атака на броненосните крайцери на Арбетнот на 31 май 1916 година, била фатална и с цялата си очевидност доказва абсолютната им непригодност за бой в батална линия[2]. Противоминната артилерия от 47 mm оръдия била безполезна срещу тогавашните миноносци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Оскар Паркс. Линкоры Британской империи. Том 5. На рубеже столетий. СПб., 2005. ISBN 5-8172-0100-3. с. 126.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Уорриор““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.