Броненосни крайцери тип „Уориър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Броненосни крайцери тип „Уориър“
HMS Achilles LOC ggbain 17128.jpg
Броненосен крайцер „Ахилес“ тип „Уориър“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Корабостроителници в Пембрук Док, Гоувън и Бароу.
Живот
Заложен 24 февруари 1904 г.
Спуснат на вода 20 май 1905 г.
Влиза в строй 18 февруари 1906 г.
Изведен от
експлоатация
потопен 31 май 1916 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 154,03 m
Ширина 22,4 m
Газене 7,62 – 7,9 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 25 котли, 2 винта, 23 705 к.с.
Скорост 23 възела
(42,6 km/h)
Водоизместимост 12 790 t (стандартна) 14 830 t (пълна)
Броня на кулите: 114 – 190 mm
на борда: 76 – 152 mm
на палубата: 20 – 37 mm
на бойната рубка: 254 mm
Екипаж 712 – 755 души,
Далечина на
плаване
7960 морски мили при 10 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 6×1 234 mm (9,2 дюйма)
4×190 mm (7,5 дюйма)
26×47 mm (1,85 дюйма)
Торпеда 3×457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Уориър“ в Общомедия

Броненосните крайцери тип „Уориър“ са серия кораби на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Построени са 4 единици: „Уориър“ (на английски: Warrior) „Кохрейн“ (на английски: Cochrane), „Ахилес“ (на английски: Achilles) и „Натал“ (на английски: Natal). Строени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в „Броненосни крайцери тип „Минотавър““.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Уориър“. Схема.

Проектът е преработен, като десетте 152 mm оръдия са сменени с четири 190 mm в единични кули в средата на корпуса. Артилерия вече може да стреля при всяко време, за разлика от предишният тип. Заради допълнителната маса на горната палуба се намалила височината и като резултат крайцерите от серията се оказали устойчиви оръдейни платформи и обикновено показвали на учебните стрелби добри резултати[1]. Във всичко останало нямали голяма разлика спрямо предишната двойка. Строени са с ниски комини, поради което мостика често е обвит от дим. Понякога шестте кораба са обединявани в един тип.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Повтаря предишният тип.

Запас гориво: въглища 2050 тона, 600 тона нефт.

Ходови резултати при изпитанията на корабите:

  • „Ахилес“ 23 977 к.с. ход 23,50 възела
  • „Кохрейн“ 23 654 к.с. ход 23,29 възела
  • „Натал“ 23 590 к.с. ход 23,30 възела
  • „Уориър“ 23 705 к.с. ход 22,59 възела

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип корабна броня. Дебелината на бронята и начина на брониране е като на предния тип, освен кулите на 190 mm оръдия, които са с от 152 до 203 mm броня.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Уориър“ е заложен на 24 февруари 1904, спуснат на вода на 20 май 1905, влязъл в строй на 18 февруари 1906. Включен е в състава на 5-та крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен в 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до 1914 г. Същата година е прехвърлен в Средиземно море, след което отива в 1-ва крайцерска ескадра на Големия флот. Участва в Ютландското сражение, потъва от повредите нанесени му от противниковите кораби на 31 май 1916 година.
  • „Кохрейн“ е заложен на 22 февруари 1904, спуснат на вода на 17 юни 1905, влязъл в строй на 22 април 1907 година. Включен е в състава на 5-та крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен в 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Ремонтиран 1918 г. Потъва при крушение в устието на река Мърси на 14 ноември 1918 година.
  • „Ахилес“ е заложен на 6 януари 1904, спуснат на вода на 30 септември 1905, влязъл в строй на 5 март 1907. Включен е в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Съвместно с въоръжения параход „Данди“ потапя рейдера „Леопард“ на 16 март 1916 г. северно от Шетландските острови. Февруари-декември 1918 г. минава ремонт, изведен е в резерва в Чатъм, служи като учебен огнярски кораб. Предаден за скрап 1920 година.
  • „Натал“ е заложен на 5 ноември 1903, спуснат на вода на 25 ноември 1905, влязъл в строй на 12 декември 1906 година. Служба аналогична на „Кохрейн“ до гибелтта му от вътрешен взрив в залива Кроматри на 30 декември 1915 година.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Първата световна война са морално остарели, но били пригодни за конвойна служба и служба на второстепенни театри на бойни действия. Като бързоходно крило на линейния флот те са обречени. В тази им роля са сменени от линейните крайцери, а храбрата атака на броненосните крайцери на Арбетнот на 31 май 1916 година, била фатална и с цялата си очевидност доказва абсолютната им непригодност за бой в батална линия[2]. Противоминната артилерия от 47 mm оръдия била безполезна срещу тогавашните миноносци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  • Оскар Паркс. Линкоры Британской империи. Том 5. На рубеже столетий. 126 с.. ISBN 5-8172-0100-3.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Уорриор““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.