Бронепалубни крайцери тип „Бремен“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Бремен“
Bremen-Klasse
Крайцерът „Бремен“ през 1907 г.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Бремен“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Газеле“
ПроизводителAG Weser в Бремен и други, Германска империя
Планирани7
Построени7
В строеж1902 г. – 1907 г.
В строй1904 г. – 1936 г.
Утилизирани5
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3278 t (нормална);
3816 t (пълна)
Дължина111,1 m
Дължина по водолинията
110,6 m
Ширина13,3 m
Газене5,61 m
Броняна палубата: до 50 mm
(35 [1]по скосовете до 80 mm);
гласис: 100 mm;
щитове оръдия: 50 mm;
на бойната рубка: 100 mm[3][1]
Задвижване2 парни машини с тройно разширение
на „Любек“ 2 парни турбини;
10 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност10 000 к.с. (7,5 МВт)
11 500 к.с. (8,6 МВт) на „Любек“[1] (по други данни, 11 750 к.с.[2] или 12 280[3])
Движител2 гребни винта 3,9 m
(4 гребни винта ∅ 1,6 m и ∅ 1,75 m на „Любек“)
Скорост22 възела
(„Любек“: 22,5 възела)[1]
(41 km/h)
„Любек“: 41,7 km/h
Далечина на
плаване
4270 морски мили на ход 12 възела
(„Любек“: 3800 мили на ход 12 възела);
Запас гориво: 860 t въглища
Екипаж280 души
(14 офицера, 266 матроса[2], по други данни, 301 души[3])
Кръстени в чест на
Немски градове
Въоръжение
Артилерия10×1 105 mm;
10×1 37 mm или Maxim-Nordenfelt
(заменени с картечници MG 08)
„Бремен“ и „Любек“ превъоръжени 1915 г. с 2×1 150 mm и 6×1 105 mm оръдия
Торпедно
въоръжение
2×1 450 mm подводни ТА
(„Бремен“ и „Любек“ превъоръжени през 1915 г. с надводни, въртящи, от същия калибър)
Бронепалубни крайцери тип „Бремен“ в Общомедия

Бремен (на немски: Bremen) са серия бронепалубни крайцери[~ 1] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват два кораба от серията. След края на войната крайцерите „Хамбург“ и „Берлин“ продължават службатата си в Райхсмарине. „Любек“, който е от същата серия, става първията германски крайцер, който се задвижва от парни турбини.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Военноморският закон от 1898 г. санкционира залагането към 1904 г. на 30 нови малки крайцера, крайцерите от типа „Газеле “ са първите десет кораби построени по този закон. Типа „Бремен“ се отличава от тях с увеличени размери и скорост.

Крайцерите от типа „Бремен“ продължават линията на развитието на немските бронепалубни крайцери, съвмещаващи в себе си функциите на крайцери-разузнавачи при ескадрата („скаути“) и крайцери за служба на отдалечени театри и в колониите. Корабите се отличават с добра мореходност и маневреност. В същото това време, на всички кораби от този тип като главна енергетическа установка са поставени парни машини с трансмиси на два гребни вала, „Лю­бек“ се отличава с това, че на него, за първи път сред крайцерите на ВМС на Германия, са поствени парни турбини на „Парсънс“, задвижващи четири гребни вала (първоначално с осем винта на четири вала, после – с четири)[3].

Именно от тези кораби започва традицията, която не се прекъсва до изчезването в Германския флот на самия клас на крайцерите, малките немски крайцери да се кръщават на имената на градове. Титулният град взема шефство над своя крайцер, а при спускането на вода на кораба да се кани кметът на града[4].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема на артилерията бронирането на крайцерите от типа „Бремен“
Бремен

Крайцерите имат нормална водоизместимост от 3278 t, пълна – 3816 t, дължина от 110,6 m по водолинията (111,1 m – максимална), ширина 13,3 m, газене 5,28 – 5,68 m. Двойно дъно има по 56% от дължината на корпуса. Корпуса е разделен на дванайсет основни отсека. Първоначално корабите имат щат на екипажа четиринайсет офицера и от 274 до 287 нисши чина, във военно време екипажа е увеличен до 19 и 330 съответно.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

105-мм оръдие на ГК на „Бремен“

Корабите са въоръжени с десет оръдия 105 mm SK L/40[~ 2] в единични установки. Две от тях са разположени едно до друго отпред на бака, шест са в средната част на съда, три са всяка страна и два са едно до друго на кърмата. Оръдията поразяват цели отдалечени до 12 200 m. Боекомплектът е 1500 изстрела (150 снаряда на ствол). Крайцерите са оборудвани с два 450 mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас пет торпеда[1]. Поради липса на предвидените по проект автоматични оръдияМа́ксим“, по-голямата част от корабите е въоръжена с осем 3,7 см револверни оръдия, впоследствие и едните и другите са заменени с картечниците MG 08. „Бремен“ и „Любек“, през 1916 г., са превъоръжени с 2 × 150 мм/45 и 6 × 105 мм/40 оръдия.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Карапасна (черупковидна) бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък има дебелина 20 – 35 mm, скосовете към бордовете 50 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е със стени дебели 100 mm и покрив от 20 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър имат дебелина 50 mm[1].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Котел „Шулц-Торникрофт“

Крайцерите тип „Бремен“ имат 10 тънкотръбни водотръбни котли „военноморски“ тип, всички работят на въглища, като произвеждат пара с работно налягане от 15 атм. с повърхност за нагряване от 2750 – 2810 м²[1].

С изключение на „Любек“, силовата установка на съдовете се състои от две парни машини с тройно разширение, с номинална мощност 10 000 к.с. Това трябва да осигури проектна максимална скорост 22 възела (41 km/h). „Любек“ има две парни турбини „Парсънс“, разсчетени за 11500 конски сили (8,6 kW) и максимална скорост 22,5 възела (41,7 km/h). На изпитанията всичките седем кораба превишават проектната скорост. Запасът гориво е до 860 тона въглища, далечината на плаване на първите три кораба съставлява 4270 морски мили (7910 km) на ход 12 възела (22 km/h)[1]. По-неефективни са турбините на „Любек“ далечината е до 3800 мили (7000 km), последните три кораба от типа имат далечина на плаване 4690 мили (8690 km). На „Бремен“ и „Хамбург“ има три генератора, които произвеждат електроенергия за кораба с обща мощност 111 киловата при напрежение 110 волта. Останалите кораби имат два генератора с мощност 90 kW при същото напрежение[1].

Котлите Шулц-Торникрофт имат горен парен цилиндър, който се съединява с долния парен цилиндър, а той, на свой ред, чрез осем извити циркулационни тръби с два външни парни цилиндъра. Изпарителите и цилиндрите също са съединени с тръбички, които образуват формата на стените и покрива на огнищата. Всичко това е покрито с огнеупорни тухли. Котелът отгоре е покрит с листа стомана под които има находился азбест, броят на тръбичките в котела е 1764.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенната служба на крайцерите е по-малко наситена, отколкото на крайцерите от типа „Газеле“. Най-интересното събитие е крейсирането на едва що построения „Любек“ във Финския залив по време на Първата руска революция от 1905 година. Задачата на кораба е, ако властта в Петербург не бъде удържана, да спаси царя и царското семейство[4].

Към началото на Първата световна война типът вече се смята за стар. Независимо от това, крайцерите от типа „Бремен“ са използвани в най-различни операции по море. „Лайпциг“ влиза в състава на Крайцерската ескадра на далекоизточните води адмирал Максимилиан фон Шпее, участва в битката при Коронел от 1 октомври 1914 г., потопен е на 8 декември същата година в боя при Фолкландските острови от артилерийския огън на британските крайцери „Корнуол“ и „Глазгоу“. Загиват 315 души[2].

Бремен“ участва в бойните действия в Балтика, загива след взрив на две морски мини, поставени от руските ескадрени миноносциНовик“, „Победитель“ и „Забияка“, Загиват 250 души[5][2]. Според други данни, крайцерът е потопен от британската подводница E-9[3].

След капитулацията на Германия, съгласно условията на Версайския мирен договор, крайцерите „Хам­бург“ и „Берлин“ са оставени на Германия. „Берлин“ служи до 1935 г., после е превърнат в плаваща казарма и в кораб майка. След края на Втората световна война е потопен с това БОВ (бойни отровни вещества) в Скагерак. Крайцерът „Хам­бург“ е изключен от списъците флота през 1931 г., служи като плаваща казарма. Потопен е от авиацията на съюзниците през 1944 г., по ирония на съдбата в града, чието име кораба носи – Хамбург[2].

Списък на корабите от типа[3][редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота/гибел
Съдба
SMS Bremen[~ 3] AG Weser
Бремен
1902 9 юли 1903 19 май 1904 17 декември 1915 Загива в Балтийско море в резултат от руско минно поле
(по други данни, в резултат на атаката на британската подводница E-9)
SMS Hamburg AG Vulcan
Щетин
1902 25 юли 1903 8 март 1904 1944 Изключен от списъците на флота 1931 г., превърнат в плаваща казарма, потъва в резултат на атака на съюзническата авиация над пристанището на Хамбург[2]
SMS Berlin Kaiserliche Werft
Данциг
1902 22 септември 1903 4 април 1905 1935 Изключен от списъците на флота
SMS Lübeck AG Vulcan
Щетин
1903 26 март 1904 26 април 1905 1919 Изключен от списъците на флота
SMS München AG Weser
Бремен
1903 30 април 1904 1 януари 1905 1919 Изключен от списъците на флота
SMS Leipzig AG Weser
Бремен
1904 21 март 1905 20 април 1906 8 декември 1914 Загива в боя при Фолкландските острови.
SMS Danzig Kaiserliche Werft
Данциг
1904 23 септември 1905 1 февруари 1907 1919 Изключен от списъците на флота

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите демонстрират преимуществата и недостатъците на последователното развитие на този тип крайцери, ако за началото на XX век техните характеристики изглеждат отлично, то след Руско-японската война те изглеждат посредствени, особено по отношение на скоростта[4], а към 1913 г. вече са окончателно стари.

ТТХ на крайцерите – разузнавачи при ескадрите
Характеристики SMS Nymphe[6]
 Германия
Топаз[7]
 Великобритания
Аметист[7]
 Великобритания
Патфайндър[8][9]
 Великобритания
Изумруд[10]
Военноморски флот на Русия Русия
SMS Hamburg[1]
 Германия
SMS Lübeck[1]
 Германия
Година на залагане 1898 1902 1903 1903 1902 1902 1903
Година на влизане в строй 1901 1904 1905 1905 1904 1904 1905
Размери, m (Д×Ш×Г) 105,1 ×12,2 ×5,44 113,9×12,2×4,4 113,9×12,2×4,4 116×11,77×3,96 111,1×12,2×5,2 111,1×13,3×5,61 111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t 2659 3048 3048 2946 3330 3278 3265
Въоръжение 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm 8 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 3×1 – 380 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове на ГК – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 Палуба – 30, скосове – 50, щитове ГК – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с. ПМ, 8000 ПМ, 9800 ПТ, 12 000 ПМ, 16 500 ПМ, 17 000 ПМ, 10 000 ПМ, 11 500
Далечина на плаване, морски мили 3570 на 10 възела 7000 на 10 възела 5500 на 10 възела 4500 на 10 възела 4270 на 12 възела 3800 на 12 възела
Проектна скорост, възела 21,5 21¾ 22,5 25 24 22 22,5
Максимална скорост, възела 21,4 22,3 23,4 25,22 22,5[~ 4] 23,3 23,1

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  2. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. Изпитания за максимален ход не са правени, в бой развива 24 възела.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Gröner_1_1982 129, с. 2.
  2. а б в г д е С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг
  3. а б в г д е Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  4. а б в Крейсера 2015, с. 192.
  5. Gröner_1_1982 131, с. 2.
  6. Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
  7. а б Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 84.
  8. Conway ATWFS 1906 – 1921 53, с. 2.
  9. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 85.
  10. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг. Корабли и сражения.
  • Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Бремен““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​