Бронепалубни крайцери тип „Жемчуг“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Жемчуг“
Бронепалубные крейсера типа „Жемчуг“
Крайцерът „Изумруд
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Жемчуг“
Предшестващ типНовик
ПроизводителНевский завод в Санкт Петербург, Руска империя
Планирани2
Построени2
В строеж19021903 г.
В строй19041914 г.
Загуби2
Основни характеристики
Водоизместимост3153 t (нормална);
3386 t (пълна)
Дължина110,9 m
Дължина между перпендикулярите
106,0 m
Дължина по водолинията
109,9 m
Ширина12,2 m
Газене5,0 m
Броняна палубата: 30 mm
(по скосовете: 50);
гласис: 70 mm;
на бойната рубка: 30 mm
Задвижване3 вертикални парни машини с тройно разширение;
16 водотръбни котли Yarrow
Мощност17 000 к.с. (12,7 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост23 възела
(42 km/h)
Далечина на
плаване
5000 мили при 10 възела ход;
запас гориво: 660 t въглища
Екипаж353 души
Кръстен:Перла
на руски: Жемчуг
Въоръжение
Артилерия8×1 120 mm;
63 mm;
6×1 47 mm;
2×1 37 mm
Торпедно
въоръжение
3×1 381 mm ТА

Жемчуг (на руски: Жемчуг) са тип бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на руския императорски флот от началото на 20 век. Типът е създаден в рамките на корабостроителната програма от 1897 г.: „За нуждите на Далечния Изток“. Базовият проект (крайцерът „Новик“) е разработен от фирмата „Шихау“ по техническото задание на руския Морски технически комитет (МТК). В серия през 1901 – 1904 г. на Невския завод по изменения първоначален проект са построени два кораба: „Жемчуг“ и „Изумруд“. И двата кораба в състава на 2-ра Тихоокеанска ескадра участват в Руско-японската война, в т.ч. и в Цушимското сражение. Двата кораба оцеляват в него, но „Изумруд“ впоследствие е взривен и потопен от екипажа. „Жемчуг“ остава в строй до Първата световна война и участва в нея; през октомври 1914 г. е потопен от германския крайцер „Емден“.

Представители на серията[редактиране | редактиране на кода]

Име Построен в Заложен на Спуснат на вода Влиза в строй Съдба
„Жемчуг“ Невский завод, Санкт Петербург, Руска империя 1 юни 1902 г. 14 август 1903 г. септември 1904 г. 15 октомври 1914 г. потопен от крайцераЕмден“ в Пенанг
„Изумруд“ Невский завод, Санкт Петербург, Руска империя 1 юни 1902 г. 9 октомври 1903 г. септември 1904 г. 19 май 1905 г. взривен от екипажа в залива Владимир в Японско море

История на създането[редактиране | редактиране на кода]

През 1898 г., с условията на тактико-техническото задание (ТТЗ), за сключване на договор за проектиране и постройка на „малък“ бързоходен крайцер – разузнавач за Тихоокеанския ТВД, освен най-известните чуждестранни фирми: германски, английски, италиански, френски, американска и датска, се запознава и Невския корабостроителен завод, който се включва в конкурса с техническа помощ от английски фирми. Във връзка с победата в конкурса на германската фирма, Невският завод е принуден да се ограничи с преработката на германския работен проект (работните чертежи) на „малкия“ крайцер „Новик“, с отчитане на местните производствено-технологически особености и възможностите на оказващите техническа помощ английски фирми от екипа.

При съхраняване на теоретичните обводи на корпуса и главните размери на германския прототип „Новик“, работният проект на Невския завод предвижда използването на котли и машини английско производство и изменения в състава на въоръжението. Следва да се отбележи, че германската фирма не предоставя масова спецификация към крайцера „Новик“. В периода на изпитанията на прототипа (крайцера „Новик“) в работния проект за типа „Жемчуг“ нееднократно се правят изменения, при това контрагентите на завода бавят поръчките, което забавя и целия строеж.

В началото на 1904 г. е прието решение за поставяне на крайцера на две леки дървени мачти, (вместо една на „Новик“) за опростяване на флажната сигнализация.

През февруари 1904 г. адмирал Макаров, в писмо до управляващия Морското министерство Фьодор Карлович Авелан, предлага да се преправят строящите се в Невския завод по изменените чертежи на проекта „Новик“, крайцери „Изумруд“ и „Жемчуг“, за да се приближат по характеристики към „неброниран съд“. Според разчетите на корабния инженер П. Ф. Вешкурцов, в случай на демонтаж на средната машина и част от котлите се получава теглови резерв от 270 тона, за сметка на който се предлага да се усили минно-артилерийското въоръжение, във вид на: 1×203 mm, 5×1 – 152 mm и 10×1 – 75 mm оръдия; четири минни апарата; да се укрепи корпуса; в освободеното машинно отделение се препоръчва да се поставят два спомагателни двигателя по 100 к.с.за крайцерство на малък ход“. При това разчетната скорост трябва да падне само с 2,7 възела и да стане 22,3 възела (в разчета не е отчетено, че проектната скорост на тези кораби е 24 възела). Но за осъществяване на такава реконструкция, даже ако се признае за целесъобразна, не остава време, тъй като тези кораби едва успяват да са готови за включването им в състава на 2-ра Тихоокеанска ескадра. Единственото последствие от писмото на Макаров е поставянето на крайцерите „Изумруд“ и „Жемчуг“ на минни апарати (по три на всеки), непредвидени в първоначалния проект.

В средата на март 1904 г. заводът определя срока за предаване на „Жемчуг“ на флота на 1 юли 1904 г. Работният проект за пореден път е подложен на преразглеждане с оглед на опита от първите бойни действия. Взето е решение за допълнително поставяне на още две 120-mm оръдия, които са свалени от крайцера „Дмитрий Донски“. Освен това са поставени два торпедни апарата и за първи път в руския флот – механически семафор на фирмата „Шихау“.

Оценка на проектите[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни характеристики на прототипа „Новик“ и неговите аналози: „Жемчуг“ и „Изумруд“:
Сравнителни ТТЕ на крайцерите II („корветски“) ранг: „Новик“; „Жемчуг“; „Изумруд“, проекти (1898÷1902 г.):
„Име“ проект-заложен U: норм./пълн., т. L/Lвл×B×h, м Lвл/B Броня: палуба/скосове/друго, мм тип котли и ДУ: NΣ, к.с. N пред., к.с./т Vmax, въз. m гориво, т /m гориво.отн L,мил (V,въз.) Състав на въоръжението: Забележки:
Новик 1898÷1900 г. 3080 109,86×12,2×5,03 9.00 пал: (10+20); скос: 15÷35; глас: 70; рубка: 30 12×котл: „Шулц-Торникрофт“; 3×ПМвк3: 17000 5,51 25 600/0,19 3600 (10); 2370(12 ек); 660 (25) 6×1-120-мм; 6×1-47-мм; 5×1-381-мм н.м.ап герм. корабостроителница: „Шихау“; крайцер II ранг; k бой = 3,2 (1904 г.);
Жемчуг 1902 г. 3380 111,2×12,8×5,31 8,69 пал: 30; скос: 50; глас: нд; рубка: 30 16×котл: „Яроу“; 2×ПМвк3: 11180 3,3 24 360/0,11 4500 (10) 8×1-120-мм/45; 6×1-47-мм/43; 2×1-37-мм/23; 3×1-381-мм н.м.ап корабостроителница: Невский з-д; крайцер II ранг; k бой = 3,2 (1904 г.);
Изумруд 1902 г. 3130 105,99×12,8×5,33 8,28 пал: 10…20; скос: нд; глас: нд; рубка: 30 16×котл: „Ярроу“; 3×ПМвк3: 17000 5,43 24 360/0,12 710 (20); 2090 (12) 8×1-120-мм/45; 4×1-47-мм/43; 3×1-457-мм н.м.ап корабостроителница: Невский з-д; крайцер II ранг; k бой = 3,2 (1904 г.);
Забележки: Таблицата е съставена по следните данни: руски и чуждоезични уики статии; книга: Н. Л. Кладо „Современная морская война“ С.Петербург 1905 г. Конспекты: стр. 25,32;

Условни обозначения: U – водоизместимост; ДУ – двигателна установка; NΣ – сумарна мощност на ДУ; 2×ПМвк3 – две парни машини, вертикални, система „компаунд“ – 3 кратно разширение; m гориво – маса на гориво; m т.отн – относителна маса на горивото; н.м.ап – надводен минен апарат; k бой – боен коефициент, отнесен към стойност k боен = 1,0 за крайцера „Idzumi“, по състояние към 1904 г;

Редакция: 02.09.2018 г.

  • Проектната водоизместимост нараства от 3000 до 3380 t (при съхраняване на теоретичните обводи на корпуса и главните размери).

По система на бронезащита:

  • „Новик“: бронирана палуба (по цялата дължина от тарана до ахтерхщевена) в хоризонталната част – 30 mm, на скосовете – 51 mm (хромоникелова броня). (Стърчащите над бронепалубата части на главните машини се прикриват от 70 mm гласиси. (По други данни гласисите са 25 mm); бойната рубка – 30 mm, бронеплочи (круповска цементирана броня); щитовете на оръдията – 25 mm. По други данни: палуба – 50 mm (75 mm максимално), рубка – 28 mm.
  • „Жемчуг“: палуба – 30 mm, скосове на бронираната палуба – 50 mm, бойна рубка – 30 mm;
  • „Изумруд“: палуба – 30 mm, скосове на палубата – 50 mm, гласиси 70 mm, бойна рубка 30 mm.

По силова установка:

  • „Новик“: 12 × водотръбни котли система „Шихау“ (фактически модификация на котлите Торникрофт); 3 × вертикални машини с тройно разширение; обща мощност 17 800 к.с. (проектна – 17 000 к.с.); винтове – 3.
  • „Жемчуг“: 16 × водотръбни котли система „Яроу“; 2 × вертикални парни машини с тройно разширение; Обща мощност – 11 180 к.с. (8,22 MW); винтове – 2.
  • „Изумруд“: 16 × водотръбни котли система „Яроу“; 3 × вертикални парни машини с тройно разширение; обща мощност 17 000 к.с., винтове – 3.

По скорост и далечина на плаване:

  • „Новик“: Скорост на хода: проектна – 25 възела, на изпитанията – 25,1 въз. Запас въглища (нормален) – 400 t, пълен – 510 t. Далечина на плаване: проектна – 5000 мили, на изпитанията – 2900 мили (10 въз.).
  • „Жемчуг“: Скорост на хода – 24 възела (44,4 km/h). Далечина на плаване – 4500 мили (10 въз.).
  • „Изумруд“: Скорост на хода (максимална) – 23 възела. Далечина на плаване – 5000 мили (10 въз.). По други данни: Скорост на хода 24 възела (44 km/h). Далечина на плаване: 710 мили (20 въз.), 2090 мили (12 въз.).

По въоръжение:

  • „Новик“: 6×1 – 120-mm оръдия Кане (45 калибра); 6×1 – 47-mm Хочкис (43 калибра); 2×1 – 37-mm оръдия Хочкис (23 калибра) на катерите; 64-mm десантно оръдие Барановски (19 калибра); 2×7,62-mm картечници „Максим“; 1 × кърмови и 4 × бордови 1 – 381-mm минни (торпедни) апарата.
  • „Жемчуг“: 8×1 – 120-mm/45; 6 × 1 – 47-mm/43; 2 × 1 – 37-mm/23; 1 – 64-mm (десантно); 4 × 1 – 7,62-mm картечници; 3×1 – 381-mm надводни ТА (11 торпеда).
  • „Изумруд“: 8 × 1 – 120-mm/45; 6 × 1 – 47-mm; 2 × 1 – 37-mm; 1 × 63-mm; 3×1 – 457-mm ТА. По други данни: 8 × 1 – 120-mm; 4 × 1 – 47-mm; 6 × 1 – 7,62-mm картечници; 3×1 – 457-mm надводни ТА.
  • Макар и с различия в тактико-техническите елементи, крайцерите от II ранг тип „Новик“ имат еднакви разчетни стойности на бойните коефициенти – 3,2.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кладо Н. Л. Современная морская война. С-Петербург. 1905 г. Приложения: стр. 24 – 33

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. В. Хромов. Крейсера типа „Жемчуг“. Москва, Моделист-конструктор, 2005, 32 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Жемчуг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​