Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“
Königsberg-Klasse (1905)
Bundesarchiv Bild 105-DOA3002, Deutsch-Ostafrika, Kreuzer Königsberg.jpg
Бронепалубният крайцер „Кьонигсберг“ в Германска Източна Африка
Флаг Германия Германия
Клас и тип Бронепалубни крайцери от типа „Кьонигсберг“
Производител Корабостроителници в Кил, Щетин и Данциг, Германия
Служба
Заложен 12 януари 1905 г.
Спуснат на вода 12 декември 1905 г.
Влиза в строй 4 юни 1906 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени 1914 – 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 3390 t (нормална)
3814 t (пълна) – „Кьонигсберг“;
3480 t (нормална)
3822 t (пълна) – „Щетин“;
останалите: 3469 t (нормална)
4002 t (пълна)
Дължина 116,8 m
„Кьонигсберг“ – 114,8 m
Ширина 13,2 m
„Кьонигсберг“ – 13,3 m
Газене 5,2 m
„Кьонигсберг“ – 5,3 m
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 45 – 80 mm)
на бойната рубка: 80 – 100 mm[4]
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение
(на „Щетин“ 2 парни турбини);
11 парни котли;
2 гребни винта
(4 на „Щетин“);
13 500 к.с. на „Щетин“[1],
останалите: 12 000 к.с.[2][3] (13 200)
Скорост 23 възела
(42,6 km/h)
„Щетин“ – 24 възела
(44,4 km/h)
Далечина на
плаване
„Кьонигсберг“: 5750 морски мили на ход 12 възела
„Щетин“: 4170 морски мили на ход 12 възела
останалите: 4120 морски мили на ход 12 възела
Екипаж 322 души
Въоръжение
Артилерия 10×1 105-mm
8×1 52-mm
„Нюрнберг“ 10×1 52-mm
Торпедно
въоръжение
2×1 450-mm подводни ТА[5]
Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“ в Общомедия

Кьонигсберг (на немски: Königsberg) са серия бронепалубни крайцери на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Те са развитие на крайцерите от типа „Бремен“. От проекта са построени 4 единици: „SMS Königsberg (1905)“, „SMS Nürnberg (1906)“, „SMS Stuttgart (1906)“, „SMS Stettin (1907)“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Дрезден“.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Проектираните 1904 – 1905 г. крайцери са една от модификациите на крайцерите „Бремен“. Корабите са малко по-големи, като размери и с различна форма на носа, с доста по-прикрит таран.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Информация за корабите от проекта в Jane’s Fighting Ships за 1914 г.

Между корабите, независимо от формалната принадлежност към един и същи тип, има разлики, така например „Кьонигсберг“ има 3390 t нормална и 3814 t пълна водоизместимост, „Щутгарт“ и „Нюрнберг“: нормална – 3469 t, пълна – 3902 и 4002 t съответно, а „Щетин“: 3480 t и 3822 t[1].

Главният кораб на серията, „Кьонигсберг“, е различен със своите основни размери, външен вид и някои елементи от конструкцията на корпуса, той е 114,8 метра дълъг по водолинията, има 115,3 m максимална дължина, ширина 13,2 m и газене от 5,29 m. Останалите три кораба са 116,8 m дълги по водолинията и с максимална дължина от 117,4 m, те са широки 13,3 m и с газене 5,17 – 5,3 m[1]. Крайцерът „Щетин“ като силова установка има парни турбини и е четиривален (останалите кораби са с парни машини с тройно разширение и два гребни вала)[6].

Силовата установка на първите три кораба е от две 3-цилиндрови парни машини с тройно разширение и с номинална мощност от 12 000 (8,95 KW) индикаторни конски сили, за разчетна скорост от 23 възела (43 km/h)[2]. На изпитанията крайцерите развиват скорост от 23,4 – 24,1 възела при мощност 13 146 – 13 918 к.с[2][1]. „Щетин“ вместо това има две парни турбини на „Парсънс“, разчитани на сумарна мощност от 13 500 конски сили (10,1 KW) и максимална скорост 24 възела (44 km/h). Той също надскача проектната скорост, развивайки на изпитанията скорост от 25,2 възела, при мощност 21 670 к.с. На крайцерите от типа „Кьонигсберг“ има 11 тънкотръбни котли, военноморски тип, димът им се отвежда от три комина[1].

Далечината на плаване съставлява 4120 – 4170 морски мили на 12 възела. Далечината на плаване на „Кьонигсберг“, след преоборудване 1911 – 1912 г., достига 5750 морски мили на 12 възела[1].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боезапас са 1500 изстрела, по 150 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем („Нюрнберг“ – десет) 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450+mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас от пет торпеда[7].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 45 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20-mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[1].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Кьонигсберг“, потопен в делтата на Руфиджи

Крайцерите от типа „Кьонигсберг“ вземат активно участие в бойните действия в морето в периода на Първата световна война. „Нюрнберг“ влиза в състава на Германската Източно-Азиатска крайцерска ескадра на адмирал Шпее. Взема участие в сражението при Коронел от 1 октомври 1914 г. и е потопен в бой от английския броненосен крайцер „Кент“ в хода на сражението при Фолкландските острови (8 декември 1914 г., загиват 327 души. „Кьонигсберг“ с началото на войната под командването на фрегатен-капитан (капитан 2-ри ранг) Макс Лооф действа на търговските комуникации на Британската империя в Индийския океан, потопява британския бронепалубен крайцер „Пегасус“. На 30 октомври 1914 г. е блокиран от англичаните в делтата на река Руфиджи и на 11 юли 1915 г. е разрушен от огъня на монитори. „Щутгарт“ от 1908 г. се използва като учеб­ен артилерийски кораб. През 1914 г. отново влиза в състава на флота и 1919 г. е продаден за скрап. „Щетин“ от 1917 г. се използва като учеб­ен, а 1919 г. също е предаден за скрап[6].

Списък на корабите от типа[6][редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота/гибел
Съдба
SMS Königsberg (1905) Kaiserliche Werft
Кил
1905 12 декември 1905 г. 6 април 1907 г. 11 юли 1915 г. блокиран от англичаните в делтата на река Руфиджи и е разрушен от огъня на монитори.
SMS Nürnberg (1906) Kaiserliche Werft
Кил
1906 29 август 1906 г. 10 април 1908 г. 8 декември 1914 г. потопен в бой от английския броненосен крайцер „Кент“ в хода на сражението при Фолкландските острови.
SMS Stuttgart (1906) Kaiserliche Werft
Данциг
1905 22 септември 1906 г. 1 февруари 1908 г. 1919 г. Изключен от списъците на флота
SMS Stettin (1907) AG Vulcan
Щетин
1906 г. 7 март 1907 г. 29 октомври 1907 г. 1919 г. Изключен от списъците на флота

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

ТТХ на крайцери
Характеристики SMS Nürnberg (1906)[8]
Германия Германия
Аметист[9]
Великобритания Великобритания
Патфайндър[10][11]
Великобритания Великобритания
Изумруд[12]
Военноморски флот на Русия Русия
SMS Hamburg[13]
Германия Германия
SMS Lübeck[13]
Германия Германия
Година на залагане 1906 1903 1903 1902 1902 1903
Година на влизане в строй 1908 1905 1905 1904 1904 1905
Размери, m (дължина×ширина×средно газене) 116,8 ×13,3 ×5,24 113,9×12,2×4,4 116×11,77×3,96 111,1×12,2×5,2 111,1×13,3×5,61 111,1×13,3×5,40
Водоизместимост, t[14] 3469 3048 2946 3330 3278 3265
Въоръжение 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 12 – 102-mm, 8 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm 10 – 76,2-mm, 8 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm 8 – 120-mm, 6 – 47-mm, ТА 3×1 – 381-mm 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 30, скосове – 45 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 Палуба – 30, скосове – 50, щитове ГК – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100
Силова установка, к.с. ПМ, 12 000[2] (13 200) ПТ, 12 000 ПМ, 16 500 ПМ, 17 000 ПМ, 10 000 ПТ, 11 500
Далечина на плаване, морски мили 4120 на 12 възела 5500 на 10 възела 3400 на 10 възела 4500 на 10 възела 4270 на 12 възела 3800 на 12 възела
Проектна скорост, възела 23 22,5 25 24 22 22,5
Максимална скорост, възела 23,4 23,4 25,22 22,5 23,3 23,1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Gröner_1_1982, 131
  2. а б в г Conway ATWFS 1906 – 1921, 157
  3. Трубицын, 1997
  4. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 стр.254
  5. Всички данни са към момента на влизането в строй
  6. а б в Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  7. Gröner_1_1982, 133
  8. Gröner_1_1982, 131 – 133
  9. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 84
  10. Conway ATWFS 1906 – 1921, 53
  11. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 85
  12. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 196
  13. а б Gröner_1_1982, 129
  14. За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert Gardiner, Randal Gray, Przemyslaw Budzbon.. Conway's all the world's fighting ships, 1906 – 1921.
  • С. Б. Трубицын.. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  • Ю. В. Апальков.. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Кёнигсберг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.