Бронепалубни крайцери тип „Линуа“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Линуа“
Classe Linois
Бронепалубният крайцер „Галиле“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Линуа“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Декарт“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Фриан“
ПроизводителSociété Nouvelle des Forges et Chantiers de la Méditerranée в Ла Сен сюр Мер и др., Франция
Планирани3
Построени3
В строеж1892 г. – 1898 г.
В строй1895 г. – 1920 г.
Утилизирани3
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2322 t (нормална)
(2355 t (нормална) „Галиле“ и „Лавоазие“)
Дължина98,0 m
(100,6 m на другите)
Ширина10,6 m
(11,0 m „Галиле“)
Газене5,44 m
(при пълна водоизместимост)
Броняна палубата: 40 mm;
щитове оръдия: 50 – 75 mm;
на бойната рубка: 125 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
6 парни котли
(16 водотръбни котли Belleville на другите)
Мощност6800 к.с. (5,1 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20,5 възела
(38,3 km/h)
Далечина на
плаване		4000 мили на ход 10 възела;
Запас гориво: 400 t въглища
(Другите: 3000 мили на ход 10 възела;
Запас гориво: 339 t въглища, „Лавоазие“ + нефт)
Екипаж250 – 269 души
Въоръжение
Артилерия4×1 138 mm;
2×1 100 mm;
8×1 или 10×1 47 mm;
2×1 37 mm
Торпедно
въоръжение		2×1 355 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Линуа“ в Общомедия

Линуа (на френски: Linois) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проекта е развитие на крайцерите от типа „Форбин“, спрямо които имат незначителни отличия. От проекта са построени 3 единици: „Линуа“ (на френски: Linois), „Галиле“ (на френски: Galilee) и „Лавоазие“ (на френски: Lavoisier). Предназначени са за служба в колониите. Развитие на крайцерите от 3-ти ранг са корабите от типа „Д’Естре“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубният крайцер „Лавоазие“.

Крайцерите от типа „Линуа“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразен таран и завалени бордове. Разликите спрямо типа „Трюде“ са по-високия надводен борд, правите комини и двете раздалечени мачти. Следва да се отбележи, че и тази серия кораби са обект на експерименти с котелните установки и всичките три кораба се различават по размери един от друг.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на крайцерите са четири 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди от 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранният модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарни боеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени в бордови спонсони в централната част на кораба и имат добър ъгъл на обстрел.

Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Два такива са разположени в палубни щитови установки, в носовите и |кърмовите краища на кораба съответствено.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Основото брониране на крайцерите от типа „Линуа“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса. Над нея традиционно са разположени кофердами. Под бронираната палуба, над главните механизми има и лека противоосколочна палуба. Бронево прикритие вече има и артилерията. 138 mm оръдия имат бронирани щитове дебели 75 mm, 100 mm оръдия – 50 mm. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 125 mm броня.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Главния кораб на проекта има цилиндрични огнетръбни котли 6 на брой. Останалите са снабдени с 16 водотръбни котли система „Белвил“. Запаса въглища е от 339 тона на „Линуа“ до 400 тона при другите. „Лавоазие“ при това има смесена система за подгряване на котлите – работеща на въглища и на нефт.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Линуа“ е заложен през октомври 1892 г., на стапелите на Forges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен, спуснат на вода на 30 януари 1894 г., в строй от 1895 г. Отписан от флота и преден за скрап през 1910 г.
  • „Галиле“ е заложен през 1893 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 28 април 1896 г., в строй от 1897 г. Отписан и преден за скрап през 1911 г.
  • „Лавоазие“ е заложен през януари 1895 г., на стапелите на арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 17 април 1897 г., в строй от април 1898 г. По време на Първата световна война е стационар в Средиземно море. Разоръжен през 1919 г. Отписан и преден за скрап през 1920 г.[2]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слаба, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромния таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 202.
  2. ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 310.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Линуа““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бронепалубни_крайцери_тип_„Линуа“&oldid=11122430“.