Бронепалубни крайцери тип „Форбин“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Форбин“
Forbin-Bougault.jpg
Бронепалубен крайцер „Форбин“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Рошфор, Сен Назер и Шербур, Франция
Живот
Заложен май 1886 г.
Спуснат на вода 14 януари 1888 г.
Влиза в строй февруари 1889 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани 19061921 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 95 m
Ширина 9 m
Газене 5,23 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 6 котли,
2 винта
5 800 к.с.
Скорост 19,5 – 20,5 възела
Водоизместимост 1911 t (нормална)
2 012 t (пълна)
Броня на палубата: 40 mm
Екипаж 199 души
Далечина на
плаване
2400 мили на ход 20 възела
Въоръжение
Артилерия 4×138 mm
3×47 mm
4×37 mm
Торпеда 4×355 mm торпедни апарата[1]

Форбин (на френски: Forbin) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 18801890-те години на 19 век. Проекта е модификация на небронирания крайцер „Милан“, чието развитие са, и на Морския министър Хиацинт Об, привърженик на „Младата школа“. Те са първите серийни френски бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, макар да имат известни разлики помежду си. От проекта са построени 3 единици: „Форбин“ (на френски: Forbin), „Сюркуф“ (на френски: Surcouf) и „Коетлогон“ (на френски: Coetlogon).

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • Форбин – заложен май 1886 г. на стапелите на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 14 януяри 1888 г., в строй от февруари 1889 г.
  • Сюркуф – заложен май 1886 г. на стапелите на ВМС в Шербур, спуснат на вода октомври 1888 г., в строй от 1890 г.
  • Коетлогон – заложен 1887 г. на стапелите на Ateliers de St. Nazaire – Penhoet в Сен Назер, спуснат на вода на 3 декември 1888 г., в строй от 1894 г. Дългия период на строежа е предизвикан от сериозна авария на изпитанията, след която трябвало да се замени цялата силова установка. Списан 1906 г.[2]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновителя на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слаба, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромния таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно остарели.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 198.
  2. Все данные о службе приведены по Conway’s. Указ. соч. с. 309.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Форбин““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.