Бронз
 |
Бронзът е сплав от мед и други метали, най-често калай, олово,[1] алуминий, берилий или кадмий.[2] Отличава се с ковкост, разтегливост и лесни възможности за обработка, което го прави един от предпочитаните метални сплави за направата на скулптури, медали, монети, различни оръдия на труда и съоръжения в строителството и бита. Познат е от древността, като продължава да се използва. Бронзът е открит 4000 – 2000 г. пр. Хр. през т.нар. бронзова епоха. Отличителен е със своята твърдост и ниска точка на топене, заради което и спомогнал за изработката на оръжия и сечива, които окончателно изместили медните от халколита и каменните от праисторическо време.
Бронзът е изместен от желязото, което е по-здраво и устойчиво както за изработката на предмети за бита и производството, така и за оръжия. Бронзовата епоха отстъпила пред желязната в историята.
Видове бронз
- червен (90-99% мед);
- жълт (85% мед);
- бял (50% мед);
- сив (до 35% мед);
- фосфорен – 0,5 – 0,6% фосфорни съединения, 90 – 91% мед, при над 0,5% фосфор цветът му става златист.
Също има алуминиев, манганов и силициев бронз.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „бронз“ в Речника на българския език
- ↑ Бронза (сплав меди) // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
