Бруклин (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бруклин.

Бруклин
USS Brooklyn h91960.jpg
Броненосен крайцер „Бруклин“, в акваторията
на коробостроителницата на Ню Йорк, 1898 г.
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител William Cramp & Sons, Филаделфия, САЩ.
Живот
Поръчан 1888 г.
Заложен 2 август 1893 г.
Спуснат на вода 2 ноември 1895 г.
Влиза в строй 1 декември 1896 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1921 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 122,7 m
Ширина 19,71 m
Газене 7,32 m
Задвижване 4 парни машини с тройно разширение, 7 котли, 2 винта, 16 000 к.с.
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост 9,363 t (стандартна)
10,230 t (пълна)
Броня на борда: 102 mm
на палубата: 63 – 76 mm (по скосовете: 152 mm)
барбети: 127 – 254 mm
каземати: 102 mm
кули: 140 mm
на бойната рубка: 190 mm
Екипаж 561 – 581 души
Далечина на
плаване
6000 морски мили при ход 10 възела
запас гориво: 900 т
Въоръжение
Артилерия 4х2 203 mm
12х127 mm
12х57 mm
4х37 mm
Торпеда 5х457 mm ТА
Бруклин в Общомедия

Бруклин (на английски: USS Brooklyn, ACR-3) е броненосен крайцер на ВМС на САЩ. Участва в испано-американската война, отличил се в сражението при Сантяго де Куба. Той е последния единичен „образец“ броненосен крайцер на американския флот. След него САЩ започват серийна постройка на кораби от този клас, първият такъв проект са броненосните крайцери тип „Пенсилвания“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Бруклин“. Схема

За разлика от предишните проекти „Бруклин“ е силно повлиян от френската школа в корабостроенето. Притежава характерните за нея дълбоко извити бордове в горната им част, ромбично разположение на оръдията от главния калибър и тежки бойни мачти с множество марсове. Обаче избраната схема на брониране е на основа на британския опит.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът има пълна водоизместимост около 10 000 тона. Дължината по водолинията е 122,1 метра, заедно с тарана на носа – 122,7 метра. Ширината на кораба е 19,7 метра: в съответствие с традициите на френското корабостроене надводния борд е силно извит навътре в горната му част, по този начин ширината на кораба по горната му палуба е почти двойно по-малка от ширината му по водолинията. Това конструкторско решение позволява да се разположи високо тежката артилерия (това ѝ дава възможност да стреля и в лошо време), като при това се намява теглото във височина на корпусната конструкция и се подобрява устойчивостта на кораба. Освен това завала на бордовете дава и по-добри ъгли на наводка на казематираната артилерия.

Корпуса на крайцера има приповдигнат полубак за подобряване на мореходността, плавно преминаващ в невисока правоъгълна надстройка. В предната част, зад носовата кула на ГК има кулоподобен мостик, с носовата бойна мачта. Крилата на мостика[1] са много широки и излизат далеч в страни. На кърмата е втората бойна мачта с масивни наблюдателни марсове. Корабът има три високи и тънки комина, които са характерни за американската школа в корабостроенето.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на крайцера са осем 203 mm 35 калиброви оръдия Mark-3, сдвоени в четири бронирани кули. Началната скорост на полета на 118 kg снаряд е 640 метра в секунда, което дава далекобойност от около 14 000 метра. Оръдията стреляли с бавно горящ димен („кафяв“) барут и макар да са достатъчно мощни страдат от ниска надеждност и множество технически дефекти, които са причинени от липсата на достатъчен опит в производството на тежка артилерия у американските заводи. Също значителен проблем е ниския темп на стрелба: заради архаичните процедури по презареждане, приети в американския флот по онова време скорострелността им е един изстрел за две минути. Едва към 1900 година този проблем е решен и след упростяване на процедурата и подобряване на подготовката на артилеристите скорострелността нараства до 2 – 3 изстрела в минута.

За оръдията на ГК е приета френската „ромбична“ схема на разположение. Едната кула е разположена на носа, две по бордовете в центъра на корпуса, на спонсони една – на кърмата. Носовата кула е разположена на полубака, а всички останали – една палуба по-надолу. Подобно разположение дава залп от шест оръдия при преследване, шест оръдия при отстъпление и шест оръдия на борд: поради силно извитите бордове страничните кули могат да стрелят по носа или по кърмата без да повреждат надстойките с барутните газове от изстрелите.

Спомогателното въоръжение на крайцера са дванадесет доста сполучливи 127 mm скорострелни 40 калиброви оръдия. Оръдията им са с унтарно зареждане и темп на стрелбата до 12 изстрела в минута, те използвали фугасни снаряди за поразяване на небронираните части на борда на противника. Цялата скорострелна артилерия е разположена в индивидуални каземати, защитени от противоосколочна броня: две оръдия са на полубака, още две – в кърмовата част на надстройката и осем – на главната палубе – ниво по-надолу. Залпа на всеки борд е от шест оръдия, поради етажното им разположение, а четири оръдия могат да водят преследващ и ретираден (при отстъпление) огън.

Противоминната артилерия е от осем шестфунтови оръдия в индивидуални небронирани каземати и две 1-но фунтови картечници „Дригс-Шрьодер“ на марсовете.

Като подводно въоръжение, кораба има таран и пет 457 mm надводни торпедни апарата. Носовия ТА е над форщевена и служил за стрелба с торпеда право по курса: останалите четири апарата са разположени сдвоени по бордовете.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Макар и корабът да се класифицира като броненосен крайцер, неговият тънък и тесен брониран пояс по водолинията е от само 76 mm никелова броня, която прикрива само районите на машинното отделение, оставяйки по-голямата част от борда незащитена. Основната защита и при „Бруклин“, като на предишните проекти, е изпъкналата (черупковидна) бронирана палуба с мощни скосове към бордовете. Дебелината на хоризонталната и част е 76 mm, на скосовете е 152 mm. Така например, за да се порази машинното отделение неприятелския снаряд следва да пробие първо броневия пояс, а след това и скосовете на палубата.

Между бортовата обшивка на крайцера и скоса на бронираната палуба има разделен на много отсеци кофердам. Той следвало да локализира ефекта на взривяващите се снаряди около водолинията. Отсеците на кофердама са напълнени с целулоза, която според конструктура, при пробойна следвало да се раздува от нахлуващата вода и да затиска пробойните. Това решение се оказало неефективно и пожароопасно на всичкото отгоре, заради което при модернизацията на кораба извадили от отсеците целулозата.

Артилерията на главния калибър е защитена от 140 mm плочи броня на „Харви“по кулите и 203 mm – на барбетите. Казематите на спомогателната артилерия са бронирани от тънка 76 mm броня – за защита от осколки и малокалибрени снаряди.

Като цяло броневата защита е недостатъчна – особено на фона на мощното въоръжение – и е по-скоро ориентирана да пази от тежки, бавнострелящи оръдия, отколкото от скорострелна артилерия.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Кораба има четири възвратно-постъпателни парни машини с тройно разширение, с форсажна мощност от 18 750 к.с., задвижващи два винта. Котлите на кораба са модел „Белвил“.

Максималната скорост на крайцера е 20 възела (макар, че на изпитанията кораба дал 21,97 възела). Запаса гориво е 900 тона, което е достатъчно за 6000 морски мили икономичен 10 възелов ход.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1909 – 1911, крайцерът е модернизиран, за да бъде съобразен със съвременните изисквания. В хода на модернизацията са направени следните промени:

  • Котлите „Белвил“ са заменени с пет двойни и два одинарни цилиндрически котела;
  • За оръдията на ГК е въведена двустепенна система за подаване на снаряди и заряди към тях;
  • Монтирана е система за управление на огъня;
  • Демонтирани са всички торпедни апарати и половината от 6 фунтовата противоминна артилерия.[2]

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

По време на испано-американската война, „Бруклин“ първоначално е зачислен към „летящия ескадрон“ – отряд крайцери, който следвало да защитава корабоплаването по източното крайбрежие от потенциалните атаки на испански крайцери. След като станало ясно, че испанския флот не проявява инициатива във войната броненосните крайцери от „летящия ескадрон“ са насочени към блокадата на испанските кораби в пристанището на Сантяго де Куба.

По време на сражението при Сантяго де Куба, „Бруклин“ е флагмански кораб на комодор, Шлей (поел командването във връзка със забяването на адмирал Уилям Сампсон). На „Бруклин“ е отредена специална роля в блокадата, тъй като той, теоретично, е единствения кораб, който е способен да настигне испанските крайцери на Сервера[3]. Адмирал Сервера, командващ испанската ескадра, отчел значението на „Бруклин“ и смятал, че неутрализирането му е от изключителна важност при разкъсването на блокадата – дори ако следва да загуби един от собствените си кораби.

В самото начало на боя, адмирал Сервера насочил своя флагман „Инфанта Мария Тереза“ към „Бруклин“, опитвайки се да завърже бой на близка дистанция и по този начин да даде възможност на другите испански кораби да се спасят. „Бруклин“ тръгва насреща на испанците: когато разстоянието между корабите се смалява до миля, „Бруклин“ обръща руля, и при маневрата изсипва на „Инфантата“ цялата сила на бордовия залп. Под убийствения обстрел, на малка дистанция, испанския кораб обръща курса и започва да бяга. „Бруклин“ (след като направил пълен завой при който едва не се сблъскал с броненосеца „Тексас“) оглавил преследването.

След като американския огън вади от битката „Инфанта Мария Тереза“ и „Амирал Окендо“, „Бруклин“ атакува двата останали испански кораба, опитвайки се да ги притисне към брега и по този начин да ограничи маневрирането им. Крайцера „Бискай“ прави опит да таранира американския флагман, но „Бруклин“ се изплъзва и от близка дистанция разстрелва испанеца, принуждавайки го да се насочи и заседне в плитководието.

В края на боя, „Бруклин“ настига бягащия испански крайцер „Кристобал Колон“ и започва артилерийски дуел от близка дистанция. Корабите си разменят няколко залпа: при това „Бруклин“ уцелва противника с четири 127 mm снаряда, но и сам получава три попадения (дава, само една жертва). И двата кораба са боеспособни и могат да продължат боя, но заради приближилия „Орегон“, испанския крайцер е в безисходица и спускайки флаг той се насочва към брега, където засяда.

„Бруклин“ участва най-интензивно в сражението – обяснимо, заради високата му скорост – и получава най-много попадения от испанците – 20

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло, за времето си, „Бруклин“ е впечатляващ кораб, на първо време заради много силното си и рационално разположено въоръжение. Нито един от неговите съвременници няма осем куполно 203 mm оръдия: за сметка на ромбичното им разположение, крайцера може да използва шест от тях в преследване на жертва или при бягство от по-силен противник.

Спомогателното въоръжение на кораба е също мощно и ефективно. Разположени в индивидуални каземати 127 mm оръдия са надежно защитени и имат добър ъгъл на обстрел.

Главен недостатък на кораба е слабото му брониране, ориентирано да пази по скоро от голямия калибър на бавнострелните тежки оръдия на 1880-те, отколкото на съвременните скорострелни оръдия. Комбинацията на тънък бронепояс и черупковидна броня с дебели скосове надеждно защитава машинното отделение, но вертикалното брониране пази по-малко от половината площ на кораба над водолинията. Скорострелните оръдия с унитарно зареждане (или появилите се в 1890-те тежки оръдия с висок темп на стрелба и фугасни снаряди) можели да разпарчетосат небронирания борд на крайцера, потопявайки го, без дори да пробият бронята.

Като цяло, „Бруклин“ е пример за броненосен крайцер, който е по-близо до броненосците от 2-ри ранг, отколкото към броненосните крайцери. КОраб, който е разчитан да води ексадрен бой. Заради мащабната програма за строителство на океански броненосци, във флота на САЩ, този проект не получава развитие и по същество е излишен за флота им.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Открити площадки по двете му страни.
  2. Във връзка с нарасналите размери и живучест на миноносците, подобни леки оръдия са вече безполезни.
  3. На практика, заради лошото им състояние, скоростта на корабите на Сервера е по-ниска от тази на американските броненосци.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Brooklyn (ACR-3)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.