Бруно Крайски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бруно Крайски
Bruno Kreisky
австрийски политик

Роден
Починал
Погребан Виена, Австрия

Образование Виенски университет
Политика
Партия Социалдемократическа партия на Австрия
Семейство
Съпруга Вера Фюрт
Деца Петер, Сузана

Уебсайт
Бруно Крайски в Общомедия
Паметник на Крайски във Виена

Бруно Крайски (на немски: Bruno Kreisky) е австрийски политик от Социалдемократическата партия – федерален канцлер (1970 – 1983) и министър на външните работи (1959 – 1966) на Австрия, председател на партията (1967).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на директор на текстилни предприятия, потомствен консерватор. Синът му обаче още 14-годишен става член на младежката организация на Социалдемократическата работническа партия на Австрия. Завършва гимназия (1929) и постъпва в Юридическия факултет на Виенския университет. След забраната на партията (1934) често пътува до Бърно, където е щабът на социалдемократическата емиграция. Арестуван е (1935) и е изправен пред съда заедно с други 20 души. Получава лека присъда поради публикации в британската преса за процеса, довели до протести на европейската общественост. Завършва юридическото си образование през 1937 г.

След Аншлуса (1938) В Австрия и 6 месеца арест емигрира в Швеция. Занимава се с журналистика, става кореспондент на редица западноевропейски вестници. Жени се за Вера Фюрт – дъщеря на крупен шведски предприемач с австрийски произход. След войната е съветник в австрийското посолство в Швеция.

Завърнал се в родината със семейството си (1951), Крайски започва работа в кабинета на президента Теодор Кьорнер. Активен привърженик на неутралитета на страната, той е прехвърлен в Министерството на външните работи, където изиграва важна роля в подготовката на Държавния договор за възстановяване на независима и демократична Австрия (и нейния статут на неутрална държава), сключен (1955) между правителството на страната и СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Крайски по-късно казва, че денят 26 октомври 1955 година, когато австрийският парламент декларира, че страната е постоянно неутрална държава, е и негов личен празник.

Крайски е министър на външните работи (1959 – 1966), полага много усилия за осъществяване на активна външна политика на страната, като същевременно запазва нейния статут на неутрална държава. Избран е за председател на партията (1967), възстановена след войната като Социалдемократическа партия (СДП). На изборите през март 1970 година СДП побеждава и Крайски става федерален канцлер.

Макар че като канцлер отделя много по-малко време на външната политика, той продължава да взема важно участие в нейното формиране и провеждане. Участва активно в работата на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и подписва неговия Заключителен акт (1975). По инициатива на Крайски е изграден и открит Виенският международен център на ООН през 1979 г. Отделя много внимание на въпросите на разоръжаването, отношенията Север – Юг, конфликта в Близкия изток.

На изборите през април 1983 година СДП губи абсолютното си мнозинство в парламента и Крайски, на 72-годишна възраст, се оттегля от активната политика.

Избран е за вицепрезидент на Социалистическия интернационал на неговия XIII конгрес в Женева през 1976 г. Той е почетен председател на Социнтерна от 1983 г.[1]. Вече пенсионер, продължава да работи в международната организация.

Почетен гражданин на Виена (1976).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Honorary Presidents XVIII Congress of the Socialist International, Stockholm 20 – 22 юни 1989((en))