Брун II фон Ферден

Брун II фон Ферден
	Брун II фон Ферден
епископ на Ферден
Роден	X век
Починал	21 август 1049 г.
Религия	Католическа църква
Семейство
Баща	Зигфрид I фон Валбек
Братя/сестри	Зигфрид; Хайнрих фон Валбек; Фридрих фон Валбек; Титмар Мерзебургски

Брун II фон Ферден (Бруно) (на немски: Brun II von Walbeck; Bruno, Bischof von Verden; * ок. 980; † 21 август 1049) от фамилията на графовете на Валбек, е от 1034 до смъртта си 1049 г. епископ на Ферден.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е петият и най-малкият син на граф Зигфрид I фон Валбек († 15 март 990) и Кунигунда фон Щаде († 13 юли 997), дъщеря на граф Хайнрих I „Плешливи“ фон Щаде († 976).^[2]^[3] Брат е на епископите Титмар Мерзебургски и Зигфрид фон Мюнстер. Чрез майка си е ронина с Билунгите.

Брун е възпитаван в манастир Корвей и през 996 г. става монах. Там се запознава с Видукинд Корвейски. Той става абат на манастирите Берге при Магдебург и Нинбург (1025 – 1034). През 1034 г. е избран за епископ на Ферден. През неговото време Вендите нападат епископството. Брун е против архиепископ Адалбранд фон Бремен.

Аналиста Саксо: Reichschronik ad a. 1032, 1049
Gerd Althoff: Adels- und Königsfamilien im Spiegel ihrer Memorialüberlieferung. Studien zum Totengedenken der Billunger und Ottonen (Münstersche Mittelalter-Schriften; Bd. 47). Wilhelm Fink, München 1984, ISBN 3-7705-2267-2, S. 336 (Dissertation, Universität Freiburg/B. 1981).
Erich Brandenburg: Die Nachkommen Karls des Großen. Degener & Co, Neustadt an der Aisch 1998, ISBN 3-7686-5102-9, Tafel 3 S. 7 (Leipzig 1935).
Helmut Lippelt: Thietmar von Merseburg. Böhlau, Köln 1973, ISBN 3-412-83673-7, S. 48 (Dissertation, Universität Göttingen 1966).
Karl Ernst Hermann Krause: Brun II. Bischof von Verden, Graf von Walbeck. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 434.
Wilhelm Kohl: Das Bistum Münster 7 Die Diözese 3 Berlin, 2003 (Germania sacra NF 37,3) S. 93 – 95.
Ch. G. Pfannkuche: Die ältere Geschichte des vormaligen Bistums Verden. Verden, 1830 S. 54f. (Online)