Бурса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бруса)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бурса
Bursa
City of Bursa11.jpg
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Бурса
Площ 11,043 km²
Надм. височина 200 m
Население 2 994 521 души (2018)
Кмет Алинур Акташ
Пощенски код 16 000
Телефонен код 224
МПС код 16
Официален сайт www.bursa.bel.tr
Бурса в Общомедия
Зафер плаза – търговски център
Централният площад с търтовския център
Часовниковата кула в Топхане
Крепостта на Бурса

Бурса (на турски: Bursa, по-рано известна като Бруса, на гръцки: Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.

История[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на пътя на коприната, в подножието на планината Улудаг, известна в миналото като Витински Олимп. Градът е потънал в зеленина, а Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк. До най-високият връх може да достигнете без проблеми с кола или лифт.

Антична и средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

В античността името на града е било Пруса, основан през 188/187 г. преди Христа от витинския цар Прусий I.

До началото на 20 век доминира гръцкото му название Прусса; на турски също е известен като Йешил Бурса (Yeşil Bursa), тоест „Зелена Бурса“. От 74 г. е част от Римската империя. През византийско време е известен с термалните си извори, посещавани от императори, а днес е достъпни за много хора. Намират се в предградието Чекирге. Ако сте гост на хотел, можете да ползвате минералния басейн там, но най-добре е да посетите някой от старите хамами, например Йени хамам от 1552 г.

Османска история[редактиране | редактиране на кода]

През 1326 г. е символното му превземане от османците и е провъзгласен за първа столица на новата Османска империя. От 1326 до 1368 г. градът е столица на Османската империя. След опустошаването от монголите, Бурса преживява най-големия си разцвет при султан Мехмед I, който е погребан в града в „Йесил тюрбе“ – „Зелената гробница“, която е отворена за посещение.

При избухването на Балканската война през 1912 година 20 души от Бурса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Най-сериозната икономическа криза в Бурса е предизвикана от гръцко-турската война през 1923 г. и от договора от Лозана за изселване на гръцкото население на града.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти по големина град в страната след Истанбул, Анкара и Измир. Според преброяването от 2010 населението му достига 2,605,495 души, но досега населението се е увеличило. Счита се, че в него е най-голямата колония на етнически турци от България, които съставляват значителен дял от жителите на града, а техен представител е избиран за кмет на Бурса.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Със силно развитита си индустрия той е една от най-развитите области в страната. Градът е център на автомобилната промишленост в Турция. В него се намират фабриките на „Рено“, „Фиат“ и „Пежо“.

Слави се и като град на текстила. Много стар търговски център за коприна и копринени изделия. Историята на коприната започва в Китай преди близо 2600 години. Китайците пазели като очите си тайната за производството ѝ. Легендата разказва, че Хакан, цар в Туркистан, се жени през 149 г. преди Христа за една китайска принцеса. Тя не можела са си представи живота без коприна, затова пренесла в тюрбана си копринената буба в новата си родина. По-късно Хакан изпратил в Бурса 400 занаятчии, които да развият там копринопроизводството. По време на Османската империя Бурса е доставяла коприна за османския двор и за всички европейски монарси, а и по цял свят. Това са били славни времена за града!

Днес най-известната забележителност, свързана с коприната, е „Каза хан”, който от 1490 г. е център на търговията с коприна. Сградата разполага с 95 помещения. На горния етаж можете да купите почти всичко – от копринени шалове до спално бельо и дрехи с традиционните турски мотиви. Част от удоволствието на покупката е пазарлъкът. Когато се уморите, можете да поседнете на чаша чай в някоя от многобройните чайни наоколо.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Главни забележителности на града са ски курортите на планината Улудаг, Зелената джамия и Улу Джами, а също и зелените градини и паркове из целия град. Едно от много важните места в града, което всеки турист трябва да посети при гостуването си в града, е Коза Хан.

Една от най-красивите къщи в типичен османски стил е сградата на Османския музей – дървена къща от 17 век, където можете да се запознаете с начина на живот на заможните османци.

В Парка на културата се намира Археологическият музей, съществуващ от 1904 г. В него са изложени находки от преди 3000 години преди Христа до византийско време. Отворен е до 17 часа всеки ден без понеделник.

Много интересен е „Музеят на Ататюрк“. Ататюрк е отсядал в тази сграда, когато е идвал в Бурса. Сградата му е подарена, но той от своя страна я подарява на града през 1923 г. Днес там можете да видите предметите, които Ататюрк е използвал. Намира се на улица Чекирге, до хотел „Челик палат“.

Друга културна атракция е „Театърът на сенките“, където водещите фигури са добродушният Карагьоз и по-хитрият Хачиват, и двамата обаче бликащи от чувство за хумор и смешни истории. В миналото били написани 30 пиеси за всеки ден от месеца рамадан, когато представленията са се играели най-вече в богаташки домове. Всъщност артистът е един и той води всички кукли, има още и двама музиканти. На тези представления можете да се насладите в Театъра на сенките в предградието Чекирге, където се намира и паметник на Карагьоз.

А когато се уморите, поседнете в „Мимарун Кашри кафе“, едно ново място за културни срещи в прекрасна къща в центъра на Бурса. Собствениците на кафенето са семейство архитекти. В сряда вечер можете да чуете турска народна музика, а в събота – китарен концерт.

Ако искате да пиете наистина хубаво италианско еспресо, посетете „Старбукс кафе“ на площад „Зафер“. Там можете да присъствате и на печенето на кафето.

Когато се говори за сладкиши името на сладкарница „Узай“ е много известно в Бурса. Най-приятно е посещението в неделя, когато между 9,30 ч. и 14 ч. можете да закусите или да обядвате с вкусни салати, пица, паста сандвичи и да пиете капучино или ароматен турски чай и то на сносни цени.

Околностите на Бурса[редактиране | редактиране на кода]

На 27 км от града се намира Гемлик – малък крайбрежен град с плаж.

Турилие е градче с типична турска архитектура и от там има морска връзка с Истанбул.

Заслужава си да отидете до Изник, макар че е на 85 км от Бурса. Градът се слави със своята керамика. Производството ѝ започва още преди завладяването на района от османците, през 15 век. До 17 век декорацията на керамиката е прозрачна глазура върху бял фон. Шарките са най-често кобалтово синьо, тюркоазено, виолетово и червено. Изник се разглежда като най-важният център на Християнството след Света гора и Йерусалим!

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция