Уикипедия:Инкубатор/Статии/Ивайло Брусовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивайло Брусовски
I Brus 001928.jpg
Роден Ивайло Ангелов
9 ноември
Националност Флаг на България България
Професия Режисьор, актьор и продуцент
Родители Дора Иванова и Николай Ангелов – Микей
Деца Алиса Брусовска и Дороти Брусовска
Значими филми "When Nietzsche Wept", „Armstrong“
Награди За пиесата си „Пикник на неравна почва“, за режисура на „Деветият км.“ и др.
Официален сайт brusowski.weebly.com
Страница в IMDb

Ивайло Брусовски е български кинорежисьор и актьор. През 2000 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София, специалност „Актьорско майсторство“ и 8 години по-късно „Кино и телевизионна режисура“ в Санкт Петербург.[неблагонадежден източник] [1]

Произход и младежки години[редактиране на кода]

Ивайло Брусовски е син на балерината Дора Иванова и актьора Николай Ангелов – Микей („Записки по българските въстания“, „Масово чудо“ – 1981, „Господин за един ден“ – 1983, „Маргарит и Маргарита“ – 1989 и др. ). Стъпва на театралната сцена, когато е на 3 години в „Ричард III“ от Уилям Шекспир. Като дете изиграва десетки роли в киното и театъра.[източник?] Когато е на 5 години пише първия си сценарий, а малко по-късно започва да се учи да снима с 8-милиметровата камера на своите родители. От 1974 до 1977 г. учи пиано и солфеж при Мариана Хрулева. От 1977 до 1980 г. учи изобразително изкуство при Виолета Радкова. След 1980 г. учи китара и посещава тренировки по карате и тенис на корд. През 1983 г. основава тийн бандата Walkman Garden Club. През 1984 г. формира рок групата „Wild Cats“, на която е вокалист и свири на ритъм китара.[източник?] От 1985 до 1986 г. посещава ученическата театрална студия на актьора Косьо Станев.

През септември 1986 г. постъпва във Военноморския флот. Няколко години по-късно се уволнява с офицерско звание и 2 отличия за стрелба.[източник?] В началото на 90-те години учи „Бизнес и мениджмънт“ в Бизнес школа „Knowdge“, София. Работи като репортер към Българската национална телевизия и завършва курс по художествена фотография. През 2000 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Дора Рускова. През 1999 г. взема участие в Театралния фестивал в гр. Шарльовил, Франция.[източник?]

Работа в театъра[редактиране на кода]

Ивайло Брусовски е автор на пиесите: „Пикник на неравна почва“, „Хавайска дупка“, „Забранено за възрастни !“, „Дон Кихот Де Ла Мачо“, „Деветият километър“, „Черният обелиск“ (драматизация по романа на Ерих Мария Ремарк), „Х. П. като Хари Потър“, и др.[източник? (Поискан преди 42 дни)] [2]

Автор е на музиката към театралните постановки: „Шест целувки“ от Анна Петрова, „Да се влюбиш в пеперуда“ от от Ленард Герш, „Бягство в приказния свят“, „Господа, другари, пичове и дами“[3] от Виктор Ляпин, „Купонът“ от Златка Керемедчиева, „Боб“ от Елин Рахнев, и др.[източник?]

Роли в театъра: Валер в „Тартюф“ на Молиер, Еди Малоун в мюзикъла „Докосни ме“ от Анна Петрова, Макс в „Хайде да убием Матилда“ от Орлин Дяков, Художникът в „Картината“ от Йожен Йонеско, Игото в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Вичо в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, Кратун в „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, Пристава Вичо в „Съмнително лице“ от Бранислав Нушич, Андрей БЕНКОВ в „Железният светилник“ от Димитър Талев, Лазар (през лятото) в „Лазарица“ от Йордан Радичков, Колегата в „Предопределените“ от Елиас Канети, Шофьорът в „Шест целувки“ от Анна Петрова[4][5], Следователят в „Купонът“, Мъжът в „Искам“ от Здрава Каменова, „Да се влюбиш в пеперуда“ от Ленард Герш[6], и др.[източник?]

Режисьор е на постановките: „Дон Кихот Де Ла Мачо“, „Х. П. като Хари Потър“, „Екшън в приказната гора“ и др.[източник?]

Работа в киното и телевизията[редактиране на кода]

Роли в киното и телевизията: „When Nietzsche Wept“ (режисьор Pinchas Perry, с участието на Ben Cross, Armand Assante & Joanna Pacula) и др., „Armstrong“ (режисьор Menahem Golan, с участието на Joe Lara, Frank Zagarino, Kimberley Kates, Charles Napier и др. ), „Чл.116 или без право на замяна“ (режисьор Валентин Гоневски с награди от фестивалите „Черноризец Храбър“ и „Детектив Фест“ в Москва и други.[източник?]

Режисьор и сценарист е на късометражните филми: „Весето и черно – бялото щастие“, „Весето и акитата“, „The Becky Thatcher' Story“, „Thirts“ и др.[източник?]

Други[редактиране на кода]

На 11 ноември 2001 година Брусовски основава своя школа по актьорско майсторство, в която преподава на ученици и кандидат студенти. Съставът на школата взема участие в десетки фестивали и печели множество първи награди.[източник? (Поискан преди 42 дни)] [2] Ивайло Брусовски е създател на разказите „Историята на W.G.C.“.[източник? (Поискан преди 42 дни)][2]

През юни 2010 е част на журито на Третият национален фестивал на камерните любителски театри в град Нова Загора.[източник?]

Баща е на две деца – Алиса ( „The Tournament “, 2009 ) и Дороти.

Източници[редактиране на кода]

  1. ((bg))  Ивайло Брусовски (Ivaylo Brusovski). // написано и. публикувано от theatre.art.bg, раздел: Актьори. Посетен на 11.07.2017.
  2. а б в http://bruce.forumotion.com/t121-topic BRUCE PICTURES © Studios Company – Школа за Актьорско Майсторство
  3. „Ивайло Брусовски с премиера и нов клип към „Деветият километър“, ruseinfo.net, 2 октомври 2008 г.
  4. Афиш на „Шест целувки“ във варненския сайт moreto.net
  5. Карси Василева, „Ники Урумов и Търговищкият театър даряват с „Шест целувки“ столичната публика“, в. „Новинар“, 14 февруари 2008 г.
  6. ((bg))  ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПЕПЕРУДА. // написано и. публикувано от dohodnozdanie.com, 11.04.2017. Посетен на 15.07.2017.