Бръмбар рогач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бръмбар рогач
Cerf-volant MHNT male et femelle.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
(без ранг):Скарабеовидни (Scarabaeiformia)
семейство:Рогачови (Lucanidae)
род:Lucanus
вид:Бръмбар рогач (L. cervus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Бръмбар рогач в Общомедия
[ редактиране ]

Бръмбарът рогач (Lucanus cervus) е едро насекомо, срещащо се и в България. Често се нарича и Голям еленов рогач. Това е един от най-представителните видове от семейството на рогачите.

Размерите варират при отделните популации и при конкретните индивиди, но средно бръмбарите рогачи достигат до 5 см. Като правило мъжките са доста по-големи от женските. Мъжките се отличават и с характерните си челюсти, приличащи на рога, откъдето идва и названието на вида. При женските челюстите са нормални – значително по-къси.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се предимно в Западна Азия, Централна и Източна Европа. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земя с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Имагото живее само няколко месеца, през които се храни със сока, изтичащ от наранени дървета. Въпреки заплашителния си вид, рогата на мъжките не могат да упражняват голям натиск поради своята голяма дължина (по правилото на лоста). Но женските, със своите значително по-къси челюсти, могат да нанесат болезнено за хората ухапване. По време на брачния период мъжките се бият помежду си, използвайки своите рога.

Женската снася яйцата си в гниеща дървесина, с която се хранят излюпилите се по-късно мръсно-бели ларви. Развитието им продължава от 4 до 6 години, след което ларвата какавидира и през лятото се излюпва възрастното насекомо.

Защита от закона[редактиране | редактиране на кода]

Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбарът прекарва в ларвен стадий са пагубни за вида.

Поради тези причини бръмбарът рогач е защитен от множество закони. Видът е под закрилата на българския Закон за биоразнообразието с приоритетно съхранение на неговото местообитание. На европейско равнище е защитен от Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, както и от законодателството на Европейския съюз.