Брюле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Традиционната територия на сиуксите и днешните сиукски резервати.

Брюле или Сичангу е едно от седемте основни разделения на западните сиукси или тетон, лакота. Името „брюле“ е френският превод на тяхното собствено име „си’чан гу“, което означава „изгорените бедра“. Споменават се от Луис и Кларк през 1804 г. като „Тетонс от изгорялата гора“. Изследователите изчисляват, че племето тогава разполага с около 300 мъже и обитава района от двете страни на реките Мисури, Уайт и Тетон. През 1806 г. са от източната страна на Мисури, от устието на Уайт до Тетон. Към 1850 г. кръстосват равнините около Уайт Ривър и Ниобрара, достигайки на юг до река Плейт. След Сиукските войни племето е затворено в резервати. През 1890 г. горните брюле, живеещи в резервата Роузбъд, Южна Дакота наброяват 3 245 души, а долните брюле в резерватите Кроу Крийк и Лоуър Брюле, Южна Дакота наброяват 1 026 души. След това техният брой не се посочва отделно.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Брюле са разделени на две географски разделения:

  • Хеята уичаша – Хората далеч от реката или Горни брюле.
  • Куд уичаша (Кута уичаша или Кунта уичаша) – Долни брюле[2]

Около 1850 г. 500 типита и следните подразделения:

  • Хората печащи месо
  • Дългокраките коне
  • Варящите своята посуда
  • Слабите сърца
  • Родени в средата
  • Ядящите крава

Главни вождове – Малкия гръм, Орловото тяло, Желязната раковина[3]

През 1880 г. човек от племено на име Татанка уакан дава списък на Джеймс Оуен Дорси със следните подразделения:

  • Иякоза – Цицина от конски крак
  • Чокатоуела – Синьо петно в средата
  • Шийо танка – Прерийна кокошка
  • Хомна
  • Шийо шубула – Остроопашата яребица
  • Канги юха – Носещите врана
  • Писпиза уичаша – Хората прерийни кучета
  • Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
  • Уачеунпа
  • Шауала – Шоуни (потомци на шоуните приети в племето)
  • Иханктонуан – Янктон
  • Нахпахпа – Свалят си легинсите (след връщането си от война)
  • Апеуан танка – Големи гриви (на коне)[2]

През 1884 г. У. Джей Кливланд изпраща на Дорси списък със следните подразделения като казва, че те се появяват неотдавна:

  • Сичангу – Изгорелите бедра (истински сичангу)
  • Какега – Издаващи дрезгав звук
    • Хинхан шунуапа
    • Шункаха напин – Огърлица от кучешка кожа
  • Хи ха канханхан уин – Хи (зъб), Ха (кожа), Канханхан (клатя се), уин (жена)
  • Хунку уанича – Без майка
  • Минискуя кичун
    • Киюкса – Нарушаващите (закона за брака)
    • Ти глабу
  • Уачеунпа
  • Уаглухе – Лентяите
  • Исаняти – Сантии
  • Уагмиза юха – Носещите царевица
    • Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
    • Уахна
  • Оглала ичичага – Правят се на оглала
  • Тийочешли – Мръсотия в типито
  • Уажажа – Осейджи
  • Иеска чинча – Мелезите (потомци на бели мъже)
  • Оохенонпа – Кипящите два пъти
  • Окага уичаша – Хората на юг[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hodge, Frederick Webb. „Brule Sioux“. // The Handbook of American Indians North of Mexico `(1906). Bureau of American Etnology.
  2. а б в Dorsey, James Owen. „Siouan Sociology“. //
  3. Taylor, Colin. The Warriors of The Plains. New York, Arco Publishing, 1975. с. 25.