Бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Редуване на плажове и клифове на остров Крит

Брегът е част от сушата, граничеща с воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир).[1] Линията, където сушата се среща с водата, се нарича брегова линия. Макар че върху картите тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради приливите и отливите. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича крайбрежие.

Типичен клиф в Ирландия

Разчлененост на брега[редактиране | редактиране на кода]

Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми - полуострови, заливи, острови. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има Африка, а също Южна Америка и Австралия. Европа и Северна Америка са с най-разчленен бряг.

Изглед на брега[редактиране | редактиране на кода]

Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където морските течения са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват плажове. Те са ниски, а водият басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив , а е под вода при прилив, се нарича интертидална.[2]. Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата (носовете), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича клиф.

Типове бряг (илюстрация от руски училищен атлас) От ляво на дясно и отгоре надолу: фиордов, шхеров, далматински, риасов, прав, лиманен, естуарен, лагунен (два вида).

Типове бряг[редактиране | редактиране на кода]

Във физическата география, според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.

Прав (неутрален) бряг[редактиране | редактиране на кода]

Брегът държи относително права линия, няма дълбоки брегови форми. Може да бъде както нисък, така и висок.

Риасов бряг[редактиране | редактиране на кода]

При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите естуари на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на Испания, оксъдето идва и името му.

Фиордов бряг[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи (фиорди), някои от които достигат 200 - 300 км. Оформен е от екзарационната дейност на ледниците. Най-характерен е за Норвегия, Гренландия, Чили, Нова Зеландия.

Далматински бряг[редактиране | редактиране на кода]

При този вид бряг бреговите форми са оформени в успоредни линии. Образува се там, където зона на успоредни планински хребети потъва и се озовава наполовина под морското оравнище. Носи името си от крайбрежието на ДалмацияАдриатическо море).[3]

Шхеров бряг[редактиране | редактиране на кода]

Морето край брега е осеяно с малки необитаеми островчета (често - просто стърчащи скали). Типичен пример има край Финландия, където тези островчета се наричат шхери.

Балеарски бряг[редактиране | редактиране на кода]

Представлява редица добре оформени кръгли заливчета, отделени от също така малки полуостровчета.

Лагунен бряг[редактиране | редактиране на кода]

Така се наричат зоните, в които пякъчни коси затварят обширни плитки заливи, наречени лагуни.

Лиманен бряг[редактиране | редактиране на кода]

В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера - лимани.

Други класификации на бреговете[редактиране | редактиране на кода]

Съгласуван и несъгласуван бряг[редактиране | редактиране на кода]

Съгласуваният бряг (или още конкордантен) е този бряг, чиято посока на простиране съвпада с посоката на геоложките структури. Типичен пример - далматинският бряг. В обратния вариант имаме несъгласуван (дисконкордантен) бряг, при който бреговата линия върви напречно на геоложките структури (риасов и фиордов бряг).[4]

Игресионен и регресионен бряг[редактиране | редактиране на кода]

Ингресия се нарича заливането на потъваща суша от воден басейн. Ингресионните брегове са с ясно изразени и дълбоко врязани форми - фиордов, риасов, далматински, лиманен. Регресията е отдръпването на водата поради издигане на сушата. В този случай се оформят ниски брегова е неутрален тип.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Берег, в Большой энциклопедический словарь
  2. Pickard, George L.. Descriptive Physical Oceanography. 5, illustrated. Elsevier, 1990. ISBN 075062759X. с. 7 – 8.
  3. Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 73
  4. Пенин, Физическа география..., с. 81,175