Бряг

Редуване на плажове и клифове на остров Крит

Брегът е част от сушата, граничеща с воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир). Линията, където сушата се среща с водата, се нарича брегова линия. Макар че върху картите тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради приливите и отливите. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича крайбрежие.

Типичен клиф в Ирландия

Разчлененост на брега

Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми – полуострови, заливи, острови. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има Африка, а също Южна Америка и Австралия. Европа и Северна Америка са с най-разчленен бряг.

Изглед на брега

Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където морските течения са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват плажове. Те са ниски, а водият басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив, а е под вода при прилив, се нарича интертидална. Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата (носовете), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича клиф.

Типове бряг (илюстрация от руски училищен атлас) От ляво надясно и от горе надолу: фиордов, шхеров, далматински, риасов, прав, лиманен, естуарен, лагунен (два вида).

Типове бряг

Във физическата география, според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.

Прав (неутрален) бряг

Брегът държи относително права линия, няма дълбоки брегови форми. Може да бъде както нисък, така и висок.

Риасов бряг

При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите естуари на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на Испания, откъдето идва и името му.

Фиордов бряг

Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи (фиорди), някои от които достигат 200 – 300 км. Оформен е от екзарационната дейност на ледниците. Най-характерен е за Норвегия, Гренландия, Чили, Нова Зеландия.

Далматински бряг

При този вид бряг бреговите форми са оформени в успоредни линии. Образува се там, където зона на успоредни планински хребети потъва и се озовава наполовина под морското оравнище. Носи името си от крайбрежието на Далмация (в Адриатическо море).

Шхеров бряг

Морето край брега е осеяно с малки необитаеми островчета (често – просто стърчащи скали). Типичен пример има край Финландия, където тези островчета се наричат шхери.

Балеарски бряг

Представлява редица добре оформени кръгли заливчета, отделени от също така малки полуостровчета.

Лагунен бряг

Така се наричат зоните, в които пякъчни коси затварят обширни плитки заливи, наречени лагуни.

Лиманен бряг

В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера – лимани.

Други класификации на бреговете

Съгласуван и несъгласуван бряг

Съгласуваният бряг (или още конкордантен) е този бряг, чиято посока на простиране съвпада с посоката на геоложките структури. Типичен пример – далматинският бряг. В обратния вариант имаме несъгласуван (дисконкордантен) бряг, при който бреговата линия върви напречно на геоложките структури (риасов и фиордов бряг).

Игресионен и регресионен бряг

Ингресия се нарича заливането на потъваща суша от воден басейн. Ингресионните брегове са с ясно изразени и дълбоко врязани форми – фиордов, риасов, далматински, лиманен. Регресията е отдръпването на водата поради издигане на сушата. В този случай се оформят ниски брегова е неутрален тип.

Вижте също

• Списък на страните по дължина на бреговата ивица