Бряг
Брегът е част от сушата, граничеща с воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир).[1] Линията, където сушата се среща с водата, се нарича брегова линия. Макар че върху картите тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради приливите и отливите. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича крайбрежие.

Разчлененост на брега[редактиране | редактиране на кода]
Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми - полуострови, заливи, острови. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има Африка, а също Южна Америка и Австралия. Европа и Северна Америка са с най-разчленен бряг.
Изглед на брега[редактиране | редактиране на кода]
Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където морските течения са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват плажове. Те са ниски, а водият басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив , а е под вода при прилив, се нарича интертидална.[2]. Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата (носовете), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича клиф.

Типове бряг[редактиране | редактиране на кода]
Във физическата география, според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.
Прав (неутрален) бряг[редактиране | редактиране на кода]
Брегът държи относително права линия, няма дълбоки брегови форми. Може да бъде както нисък, така и висок.
Риасов бряг[редактиране | редактиране на кода]
При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите естуари на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на Испания, оксъдето идва и името му.
Фиордов бряг[редактиране | редактиране на кода]
Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи (фиорди), някои от които достигат 200 - 300 км. Оформен е от екзарационната дейност на ледниците. Най-характерен е за Норвегия, Гренландия, Чили, Нова Зеландия.
Далматински бряг[редактиране | редактиране на кода]
При този вид бряг бреговите форми са оформени в успоредни линии. Образува се там, където зона на успоредни планински хребети потъва и се озовава наполовина под морското оравнище. Носи името си от крайбрежието на Далмация (в Адриатическо море).[3]
Шхеров бряг[редактиране | редактиране на кода]
Морето край брега е осеяно с малки необитаеми островчета (често - просто стърчащи скали). Типичен пример има край Финландия, където тези островчета се наричат шхери.
Балеарски бряг[редактиране | редактиране на кода]
Представлява редица добре оформени кръгли заливчета, отделени от също така малки полуостровчета.
Лагунен бряг[редактиране | редактиране на кода]
Така се наричат зоните, в които пякъчни коси затварят обширни плитки заливи, наречени лагуни.
Лиманен бряг[редактиране | редактиране на кода]
В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера - лимани.
Други класификации на бреговете[редактиране | редактиране на кода]
Съгласуван и несъгласуван бряг[редактиране | редактиране на кода]
Съгласуваният бряг (или още конкордантен) е този бряг, чиято посока на простиране съвпада с посоката на геоложките структури. Типичен пример - далматинският бряг. В обратния вариант имаме несъгласуван (дисконкордантен) бряг, при който бреговата линия върви напречно на геоложките структури (риасов и фиордов бряг).[4]
Игресионен и регресионен бряг[редактиране | редактиране на кода]
Ингресия се нарича заливането на потъваща суша от воден басейн. Ингресионните брегове са с ясно изразени и дълбоко врязани форми - фиордов, риасов, далматински, лиманен. Регресията е отдръпването на водата поради издигане на сушата. В този случай се оформят ниски брегова е неутрален тип.