Буджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буджак.

Буджак в днешна Украйна, с румънски имена на населените места.

С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.

Название и география[редактиране | редактиране на кода]

Името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по време на османското владичество в периода 1484-1812 и произлиза от турската дума "bucak", която се превежда като "ъгъл", "кът", "тихо място", тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Прут и хълмистата част на север.

Всъщност той рядко е наричан с названието Буджак. Вместо него се среща друг термин - "Южна Бесарабия", а Буджак се среща предимно в румънски и турски източници.

От друга страна Бесарабия е термин, наложил се, за да отбележи източната част на друга историческа област - Молдавия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепост от XVI век, намираща се в близост до град Белгород Днестровски (Акерман, Четатя Алба)
България при цар Самуил
България при Цар Тодор Светослав

В античните времена Буджак е обитаван от голямото тракийско племе даки и отчасти от скитите. В VII и съответно VI век пр.хр. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас[1]. По това време районите около бреговете на Черно море са под властта на древните гръцки градове-държави, скитите и държавата на даките. През II век пр.хр. в Южна Бесарабия се заселват и келтите.

През I век от н.е. римляните завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на Римската империя през 395 година, провинцията е включена в състава на Византия. От I век от н.е. до инвазията на аварите в 558 г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите[2].

Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от Великото преселение. Идвайки от районите на Монголия, те се заселват в Панония, като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От 387 г. е контролиран де факто от хуните. В периода от 558 г. до 567 г. е под властта на аварите, а след това славяните заселват областта до 679 година, когато българският хан Аспарух се установява в местността, наричана от българите Онгъл. От 681 г. районът влиза в състава на славянобългарската държава и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на на XI век, когато при Цар Самуил българските болари Петър и Боян [3] тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват "Записките на Готския топарх" от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях” също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.[4]

През XI век Буджак е заселен от печенегите, а след това, в XII век - и от куманите. След възстановяването на България през 1185 г. областта отново влиза в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. По времето на монголците наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава Генуа. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. От 30-те години на XIV век Буджак е управляван от влашкия владетел Бесараб I, откъдето произлиза и прозвището на областта.

Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано и през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград - този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[5]

През 1484 г. молдовският княз Стефан Велики е принуден да предаде крепостите Килия и Белгород Днестровски (Акерман) на Османската империя, а в 1538 г. войводата Петру Рареш е насилствено задължен да даде крепостта Бендери, като по този начин Молдова, и в частност Буджак, на практика става васално войводство на Отоманската империя, което запазва сравнително голяма вътрешна автономия. В Буджака се установяват ногайци.

В периода на Руско-турската война от 1806-1812 Буджак е опустошен от Русия. Според мирния договор, подписан през 1812 година в Букурещ, територията източно от реката Прут, в това число и Южна Бесарабия, се дава на Руската империя. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко.

След провала на Русия в Кримската война от 1856 година, бесарабските градове Рени, Измаил, Болград и Килия са отстъпени от Руската империя на Княжество Молдова. След обединението през 1859 г. с Влашко, на 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. Последвалата нова Руско-турска от 1877-1878 г. и подписаните Санстефански и Берлински мирен договор признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия.

През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920 година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от СССР през 1939 г. след Пакта Молотов-Рибентроп, но Румъния възвръща територията ѝ през 1941 г. В 1944 г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска съветска социалистическа република, която през 1991 г. обявява своята независимост. По-голямата част от Южна Бесарабия, т.е. от Буджака, е присъединена към Украинската ССР, от 1991 г. - Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.

Съставни части[редактиране | редактиране на кода]

в Украйна[редактиране | редактиране на кода]

Буждак в територията на Украйна. Административни райони в Буджак.
Буждак в територията на Украйна.
Административни райони в Буджак.

Буджак в Украйна обхваща административните територии на 2 града с областно значение (Измаил и Белгород Днестровски) и 9 района.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:[6]

Район или град
с областно значение
Общо Украинци Българи Руснаци Молдовци Гагаузи Беларуси Румънци Арменци Германци Други Незаписани
Буджак 623 662 251 778 129 023 125 988 78 888 24 888 2 169 1 741 835 510 7 662 180
Арцизки район 51 742 14 156 20 161 11 508 3 276 946 187 190 82 71 1 162 3
Белгород Днестровски 57 550 36 074 2 114 15 938 1 599 254 343 147 155 81 845 0
Белгородднестровски район 62 326 51 028 759 5 485 3 901 189 244 293 59 68 300 0
Болградски район 74 951 5 667 45 576 6 020 1 172 14 008 190 142 108 37 2 031 0
Измаил 85 098 32 500 8 609 37 166 3 670 788 527 244 161 70 1 198 165
Измаилски район 54 692 15 798 14 072 8 870 15 083 230 89 160 37 16 337 0
Килийски район 59 837 26 659 2 559 17 977 9 442 2 263 188 167 40 43 492 7
Ренийски район 40 680 7 196 3 439 6 136 19 938 3 216 164 18 32 36 505 0
Саратски район 49 907 21 918 9 988 7 915 9 435 171 72 40 74 16 276 2
Тарутински район 45 169 11 055 16 958 6 295 7 456 2 722 102 174 61 55 290 1
Татарбунарски район 41 710 29 727 4 788 2 678 3 916 101 63 166 26 17 228 0

Дял на етническите групи по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):[6]

Район или град
с областно значение
Украинци Българи Руснаци Молдовци Гагаузи Беларуси Румънци Арменци Германци Други Незаписани
Буджак 40.370 20.687 20.201 12.649 3.990 0.347 0.279 0.133 0.081 1.228 0.028
Арцизки район 27.358 38.964 22.241 6.331 1.828 0.361 0.367 0.158 0.137 2.245 0.005
Белгород Днестровски 62.682 3.673 27.694 2.778 0.441 0.596 0.255 0.269 0.140 1.468 0.000
Белгородднестровски район 81.872 1.217 8.800 6.259 0.303 0.391 0.470 0.094 0.109 0.481 0.000
Болградски район 7.560 60.807 8.031 1.563 18.689 0.253 0.189 0.144 0.049 2.709 0.000
Измаил 38.191 10.116 43.674 4.312 0.925 0.619 0.286 0.189 0.082 1.407 0.193
Измаилски район 28.885 25.729 16.218 27.578 0.420 0.162 0.292 0.067 0.029 0.616 0.000
Килийски район 44.552 4.276 30.043 15.779 3.781 0.314 0.279 0.066 0.071 0.822 0.011
Ренийски район 17.689 8.453 15.083 49.011 7.905 0.403 0.044 0.078 0.088 1.241 0.000
Саратски район 43.917 20.013 15.859 18.905 0.342 0.144 0.080 0.148 0.032 0.553 0.004
Тарутински район 24.474 37.543 13.936 16.506 6.026 0.225 0.385 0.135 0.121 0.642 0.002
Татарбунарски район 71.270 11.479 6.420 9.388 0.242 0.151 0.397 0.062 0.040 0.546 0.000
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Местни съвети в Буджак, където за мнозинството от населението роден език е (според пребр. на населението през 2001 г.):   Украински   Руски   Български   Молдовски   Гагаузки   Албански

Численост на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:[7]

Район или град
с областно значение
Общо Руски Украински Български Молдовски Гагаузки Цигански Беларуски Арменски Други Незаписани
Буджак 623 662 219 328 201 111 111 977 64 344 21 018 1 096 519 473
Арцизки район 51 742 22 140 9 438 17 583 1 591 432 100 25 54 375 4
Белгород Днестровски 57 550 31 263 24 081 903 711 110 76 77 59
Белгородднестровски район 62 326 8 080 50 339 341 3 120 105 105 78 36 115 7
Болградски район 74 951 12 233 3 650 43 132 718 13 332 127 60 66 1 633
Измаил 85 098 63 180 15 353 3 898 1 538 327 225 74 65 271 167
Измаилски район 54 692 11 790 14 404 13 610 14 333 140 158 50 30 176 1
Килийски район 59 837 26 465 21 598 1 507 7 667 2 205 126 44 32 191 2
Ренийски район 40 680 15 411 2 955 2 688 16 609 2 751 8 29 14 215
Саратски район 49 907 10 690 20 606 9 549 8 795 73 9 18 53 109 5
Тарутински район 45 169 14 874 8 489 14 305 5 727 1 492 48 37 47 148 2
Татарбунарски район 41 710 3 202 30 198 4 461 3 535 51 114 27 17 105

Дял на населението по роден език, по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г. (в проценти, %):[7]

Район или град
с областно значение
Руски Украински Български Молдовски Гагаузки Цигански Беларуски Арменски Други Незаписани
Буджак 35.167 32.246 17.954 10.317 3.370 0.175 0.083 0.075
Арцизки район 42.789 18.240 33.982 3.074 0.834 0.193 0.048 0.104 0.724 0.007
Белгород Днестровски 54.323 41.843 1.569 1.235 0.191 0.132 0.133 0.102
Белгородднестровски район 12.964 80.767 0.547 5.005 0.168 0.168 0.125 0.057 0.184 0.011
Болградски район 16.321 4.869 57.546 0.957 17.787 0.169 0.080 0.088 2.178
Измаил 74.243 18.041 4.580 1.807 0.384 0.264 0.086 0.076 0.318 0.196
Измаилски район 21.557 26.336 24.884 26.206 0.255 0.288 0.091 0.054 0.321 0.001
Килийски район 44.228 36.094 2.518 12.813 3.685 0.210 0.073 0.053 0.319 0.003
Ренийски район 37.883 7.264 6.607 40.828 6.762 0.019 0.071 0.034 0.528
Саратски район 21.419 41.288 19.133 17.622 0.146 0.018 0.036 0.106 0.218 0.010
Тарутински район 32.929 18.793 31.669 12.679 3.303 0.106 0.081 0.104 0.327 0.004
Татарбунарски район 7.676 72.399 10.695 8.475 0.122 0.273 0.064 0.040 0.251

в Молдова[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ro)) Viata Basarabiei, посетен на 24.02.2007
  2. ((en)) Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century, посетен на 24.02.2007
  3. П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
  4. Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302.
  5. [http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]
  6. а б ((uk))  „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2017.
  7. а б ((uk))  „Linguistic composition, all division: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 август 2017.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Молдова“         Портал „Молдова          Портал „Украйна“         Портал „Украйна