Будинарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Будинарци
Будинарци
— село —
Панорама на Будинарци.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7636° с. ш. 22.775° и. д.
Будинарци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 848 m
Население 682 души (2002)
Пощенски код 2332
Будинарци в Общомедия

Будинарци (на македонска литературна норма: Будинарци) е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на Будинарци са разположени няколко археологически обекта, най-старият от които е от желязната епоха. Той представлява некропол, намиращ се в източния край на селото, в местността Поповица. Край Будинарци са открити останки и от три селища от римско време - в местностите Градище, Лаките-Селище и Селище. От същия период са могилите Авлия и Чука, а останки от селища от времето на Късната Античност са открити в местностите Каменица и Присой.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Будуниче с 13 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Будинарци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1854 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будакьой е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 297 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Будинарци е населявано от 800 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на Будинарци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през1905 година в Будинарци има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Будинарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 682 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 681
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Будинарци
  • Flag of Bulgaria.svg Васе Пехливана (Васил Георгиев, 1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Васе Черкеза, малешевски войвода на ВМОК, начело на чета през Горноджумайското въстание[8]
  • Flag of North Macedonia.svg Глигор Смокварски (1914 – 1984), виден композитор от Социалистическа Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Глигор Поповски (1928 – 2007), виден писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Георгиев Зверката (1857 – ?), войвода на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Коста) Станков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Панте Сиков, Геро Кантуров, Мите, дейци на ВМРО[11]
Починали в Будинарци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714 – 715.
     Портал „Македония“         Портал „Македония