Направо към съдържанието

Ден на народните будители

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Будител)
Ден на народните будители
Честване на деня на народните будители в Скопския народен театър, 1942 г.
Видофициален празник
Значениеден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България
Дата1 ноември
Тържестватържествени събрания, шествия

Денят на народните будители е български официален празник – неприсъствен за всички учебни заведения. На този ден се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнува се официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945 – 1992 г.

Възникване на празника

[редактиране | редактиране на кода]

Отдаването на почит към будителите датира още от времето, в което са живели или когато са получили признание. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националното осъзнаване, борбите за самостоятелно църковно и културно развитие и освободително движение по българските земи. Във вече освободена България народът, току-що отхвърлил османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери и изпитва нужда от някакво по-значително отбелязване на техните заслуги. В това време много често явление е назоваването на имената на народните будители на улици, читалища и училища. Специален ден за тяхното честване, първо неофициално (Пловдив, 1909 г.), впоследствие и с правителствен указ, и с конкретен закон става датата 1 ноември (стар стил: 19 октомври).

Според изследователи като Жоржета Назърска празникът възниква като контрапункт на обезверяването след краха на българския национален идеал в междувоенния период (след края на Първата и преди началото на Втората световна война) и е израз на културен феномен със силна идеализация на Българското възраждане, при което възникват обекти като къщи музеи, бюстове, паметници, алея на възрожденците и се издава в огромни тиражи мемоарна книжнина.[1][2]

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на инициатива от по-ранни години на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков-Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) Окръжѐн с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.[1] На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка.[3] На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва указ за въвеждането на Деня на народните будители, като законът е обнародван в брой 267 на Държавен вестник от 28 февруари 1923 г.[4] Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Стоян Омарчевски, 1920 г.

Отправя се Прокламация за Деня на народните будители, част от която гласи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“[1]

По повод обявяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“[1][5]

Впоследствие празникът се отбелязва редовно до средата на 40-те години на ХХ век.

Отмяна на празника по време на комунистическия режим и последвалото възстановяване

[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. честването на празника е отменено от наскоро дошлото на власт правителство на Отечествения фронт, дало началото на местния комунистически режим, като част от характерната за този период обстановка на пропаганда и цензура.[6] Това е един от първите актове на постепенна замяна и омаловажаване от новата власт в България на празниците, които се свързват в съзнанието на народа с предишните управления, имат религиозен характер или са с по-скоро национално значение, с такива които имат по-скоро светска, идеологическа-комунистическа или интернационална насоченост. Като основен заместител на Деня на будителите идва имащият и свои и предходни и съвременни значение и история Ден на Кирил и Методий (преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култура). Въпреки официалната отмяна, традицията на честване на народните будители продължава да се поддържа.[7] В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

Празникът е възстановен на 1 ноември 1990 г., когато по съвместна инициатива на „Мати Болгария“, Петър Константинов и Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) се организира факелно шествие, което преминава през центъра на София.[8]

Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI народно събрание на 28 октомври 1992 г.[9], празникът се възобновява официално по идея на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители и става неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Личности, чествани на този ден

[редактиране | редактиране на кода]

Народното будителство се свързва с периода на т.нар. Ранно Възраждане [10], който съвпада с века на Просвещението и повечето от най-тачените народни будители са представители на тази част от българската история или близки техни ученици и следовници, но то обхваща и други хора, като редица обществени дейци, включително християнски светци, от предходните епохи, борци за народното добруване, във времената на Априлското въстание и Освобождението, творци и политически дейци, чиито дела са очертали културния възход на народа или се трудили за свободата му, в хода на целия следосвобожденски период.

Произход на термина

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за събуждането, съответно – поддържането на будността на народа – идва от впечатлението, че бидейки поробен, той е изпаднал в летаргия.

„ Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове “

Неофит Рилски 1835 г.

„ Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден… “

Петко Славейков 1886 г.

Съществува версия, според която думата „будител“ се свързва с религиозната практика на акимитите, група византийски монаси, повлияли на дейността на Св. св. Кирил и Методий, известни като „будните“ (поради това, че извършвали богослуженията в манастира си – Студит, част от комплекса на който е и манастирът метох, който е бил жилище на създателите на глаголицата – на смени и по този начин постигали тяхната абсолютна непрекъснатост).

Празнуване под други надслови

[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.[11]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На народните будители е наречена улица в квартал „Свобода“ в София (Карта).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Окръжно №17743 от 28 юлий 1922 год. // Централна библиотека на БАН. Посетен на 18 октомври 2025.
  2. ↑ Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / МАТЕРИАЛИ ОТ ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪ / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN 978-954-577-588-8 / стр. 574.
  3. ↑ Дневник (стенографски) на ХІХ-то Народно събрание, Трета редовна сесия, 26 заседание, среда, 13 декемврий 1923 г. // Народно събрание. с. 499. Посетен на 18 октомври 2025.
  4. ↑ Закон за допълнение закона за празниците и неделната почивка // Държавен вестник (267). 28 февруари 1923 г. с. 1. Посетен на 18 октомври 2025.
  5. ↑ М. Тодоракова. „Денят на народните будители“. Известия на Държавните архиви, 79, 2000/2001.
  6. ↑ Христо Христов. Комунистите забраняват Деня на народните будителите // desebg.com, 1 ноември 2013. Посетен на 1 ноември 2013.
  7. ↑ Ден на народните будители, libruse.bg.
  8. ↑ ОМДА - История набългарски преход
  9. ↑ Закон за допълнение на Кодекса на труда // Държавен вестник (88). 30 октомври 1992. с. 1.
  10. ↑ Заб. Терминът е наложен от Христо Гандев.
  11. ↑ Статут за годишните награди на СБЖ (член 9), сайт на СБЖ, 28 септември 2010.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ден_на_народните_будители&oldid=12729281“.