Будител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

История и личности[редактиране | редактиране на кода]

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.[1] Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII – XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.

Празникът Ден на народните будители – 1 ноември (Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, 19 октомври) е предложен и въведен през 1922 г. от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски.

В Чехия[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранната проява на будителството по тези земи става така нареченото „Чешко възраждане“ от края ня 18 век. Възползвайки се от благоприятните демографски процеси (високият естествен прираст и активното преселване на чехи от селата в предимно немскоезичните тогава градове), чешките учени и писатели започват активно да възраждат литературата, науката, културата и образованието на чешки език въпреки противодействието на Хабсбургите. Най-известните чешки будители са историци и филолози като Геласий Добнер, Франтишек Мартин Пелцъл, Йозеф Добровски, Йозеф Юнгман, Франтишек Палацки, Павел Шафарик, Вацлав Ханка, издателя Вацлав Крамериус, писатели, поети и драматурзи като Антонин Марек, Себастиан Хневковски, Антонин Пухмайер, Йозеф Тил, Антонин Махек, Ян Сватоплук Пресъл, биолога Ян Евангелиста Пуркине и други[2].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народните будители
  2. Статья в «Большой советской энциклопедии».