Буди от Бамян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Буди от Бамян
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
По-голямата статуя на Буда през 1963 и 2008 г. – преди и след разрушението.
По-голямата статуя на Буда през 1963 и 2008 г. – преди и след разрушението.
В регистъра 208-001
Регион Азия и Австралия
Държава Бамиян, Афганистан
Тип културно
Критерии i, ii, iii, iv, vi
Вписване 2003  (27ма сесия)
Afghanistan physical map.svg
34.832° с. ш. 67.8268° и. д.
Местоположение в Афганистан
Буди от Бамян в Общомедия
По-малката фигура през 1977 г.

Будите от Бамян (на персийски: بت های باميان) са две вече разрушени статуи от 6-ти век[1], издялани върху скала в долината Бамян в централен Афганистан, на около 230 км северозападно от Кабул, на около 2500 м надморска височина. Построени през 507 г. (по-малката) и 554 г. (по-голямата) )[1].[2], статуите представят класическия смесен стил на Гандхарското изкуство.[3].

Телата на статуите са издялани направо от скалата, която е пясъчник, докато детайлите са били моделирани от глина смесена със слама и покрити с хоросан. Покритието, което твърде отдавна е паднало е било оцветено, за да засили изразителността на лицата, ръцете и гънките на робата; по-голямата статуя е била оцветена в карминено червено, а по-малката с много цветове. [4] Долната част на ръцете на статуите е била направена от споменатата смес от кал и слама, поддържана от дървена арматура. Смята се, че горната част на лицата е представлявала големи дървени маски или отливки. Редовете от дупки, които могат да се забележат на снимките са били за дървени клинове, поддържащи замазката от хоросан.

Статуите бяха взривени с динамит и доразрушени от талибаните през март 2001 г. по заповед на техния лидер молла Мохамед Омар[5]. след декларация на талибанското правителство, че това са идоли[6]. Пратеник, посетил САЩ през следващите седмици обяснява това действие с протест срещу международната помощ за поддръжка на статуите, докато Афганистан изпитва глад[7], докато в същото време външното министерство твърди, че това разрушение е просто резултат на ислямското иконоборство. Международният отзвук е на категорично осъждане на този акт и през следващите години той е разглеждан като пример за изключителната религиозна нетолерантност на талибаните. Япония, Швейцария и други държави набират дарения за препострояване на статуите[8].

През 2003 година Будите от Бамян са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от комплексния обект Културен ландшафт и археологични останки в Бамиянската долина.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Бамян се намира на пътя на коприната, преминаващ през долината Бамян в планината Хиндукуш. Коприненият път е историческият маршрут на керваните и свързвал китайските пазари с тези на западния свят. Това място имало с няколко будистки манастира и било проспериращ център за религия, философия и изкуства. Монасите обитавали малки отшелнически пещери, изсечени в скалите на Бамян. Много от тях били украсили килиите си с будистки статуи и изкусни фрески в ярки цветове. Тук е процъфтявал будизмът от 2-ри век до инвазията на исляма през втората половиа на 7-ми век. През 9-ти век, вече напълно завоюван от мюсюлманите Сафариди Бамян споделя културата на Гандхара.

Историческо свидетелство[редактиране | редактиране на кода]

Китайският будистки поклоник Сюен Дзан посещава мястото на 30 април 630 година,[10][11][12] и описва Бамян в „Записки за великите пътешествия в епохата Танг“ като процъфтяващ център на будизма с повече от десет манастира и повече от хиляда монаси. Той отбелязва също двете фигури на Буда, украсени със злато и скъпоценни камъни. Твърде интересно той споменава и трета дори още по-голяма лежаща статуя на Буда[4][12][13]. Монументални статуи на седящия Буда Майтрея в подобен мащаб и стил могат да се видят в скалите край храма Бинглинг в Китай в провинция Гансу.

Атаки върху будистките статуи[редактиране | редактиране на кода]

11-ти – 20-ти век[редактиране | редактиране на кода]

През 1221 г. пристигането на Чингис хан е ужасна катастрофа за Бамян[14][15] макар, че статуите са пощадени. По-късно могулският император Аурангзеб се опитва с помощта на тежка артилерия да унищожи статуите. По-късни опити да бъдат унищожени Будите от Бамян предприема персииският шах Надер Афшар, насочвайки оръдеен огън върху тях[16].

Местните хора наричали по-голямата статуя Салсал („светлината пронизва вселената“) и я смятали за мъжка, а съответно по-малката смятали за женска и я наричали Шамама („кралицата майка“) [17], като продължавали да палят въображението на ислямските писатели от по-късните векове. В турски средновековни предания по-голямата статуя се появява като злобният гигант Салсал[18].

Афганският крал Абдур Рахман Кан разрушава лицето му по време на военна операция срещу възстанието на шиитския народ Хазара[19]. Французин на име Дюро рисува статуите през 1847[20].

21-ви век[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното пълно разрушаване на стауите започва март 2001 г. и отнема няколко седмици,[21] като се провежда на етапи. Отначало статуите са обстрелвани с противосамолетни оръжия и артилерия. Това нанася жестоки поражения, но не унищожава статуите. По това време талибанският министър на информацията се оплаква, че „разрушаването им не е толкова лесно, колкото хората си мислят. Статуите не могат да бъдат съборени просто чрез обстрелване, защото са изсечени от скалата и са здраво свързани а планината“[22]. След това талибаните поставят противотанкови мини в дъното на нишите.

На 6-ти март 2001 молла Мохамед казва пред „Таймс“ „Мюсюманите трядва да се гордеят с разрушаването на идолите. Това, че ги съборихме е възхвала на Аллах." [23]. На 13-ти март в интервю за японския Майничи Шимбун външният министър на Афганистан Уакил Ахмад Мутавакел твърди, че разрушаването не е нищо друго освен отмъщение срещу международната общност заради икономическите санкции. „Ние разрушаваме статуите съгласно с ислямските закони и това е изцяло религиозен въпрос.“

Решение за повторно построяване[редактиране | редактиране на кода]

Макар двете фигури да са напълно унищожени техните контури и някои от особеностите им все още личат в нишите. Също така все още е възможно посетителите да видят монашеските килии и свързващите ги пасажи. След края на войната с талибаните започват международните усилия за повторно изграждане на статуите и тук са включени правителството на Япония, различни организации като афганистанския институт в Будендорф, Швейцария заедно с техническия Университет в Цюрих (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich). Най-вероятно това ще се направи чрез анастилоза на двете Буда статуи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Gall, Carlotta. Afghans consider rebuilding Bamiyan Buddhas. // International Herald Tribune/The New York Times. 5 December 2006. Посетен на 8 March 2014.
  2. Morgan, Kenneth W. The Path of the Buddha. Google Books. Посетен на 2 June 2009.
  3. Morgan, Kenneth W. The Path of the Buddha. Google Books. Посетен на 2 June 2009.
  4. а б Gall, Carlotta. From Ruins of Afghan Buddhas, a History Grows. // The New York Times, 6 December 2006. Посетен на 6 January 2008.
  5. Bamiyan Valley
  6. Why the Taliban are destroying Buddhas. // Usatoday.com, 22 March 2001. Посетен на 9 October 2013.
  7. Taliban Explains Buddha Demolition. // The New York Times.
  8. Waduge, Shenali. Afghans destroy Buddhas, but cry foul over cartoons. // The Nation, 14 March 2008. Посетен на 29 April 2008.
  9. http://whc.unesco.org/en/list/208
  10. Yamada, Meiji (2002). Buddhism of Bamiyan, Pacific World, 3rd series 4, 109 – 110
  11. Bamiyan and Buddhist Afghanistan. // Depts.washington.edu. Посетен на 9 October 2013.
  12. а б Xuan Zang and the Third Buddha. // Laputanlogic.com, 9 March 2007. Посетен на 9 October 2013.
  13. Embassy of the Islamic Republic of Afghanistan, Warsaw – Bamiyan. // Afghanembassy.com.pl, 26 February 2001. Посетен на 9 October 2013.
  14. Bamiyan and Buddhism Afghanistan. // Depts.washington.edu. Посетен на 9 October 2013.
  15. Remembering Bamiyan. // Kashgar.com.au. Посетен на 9 October 2013.
  16. Asian Art, chap. „History of attacks on the Buddhas“
  17. booklet web E.indd (PDF). // Посетен на 9 October 2013.
  18. Laban Kaptein, Eindtijd en Antichrist, p. 127. Leiden 1997. ISBN 90-73782-89-9
  19. Photogrammetric Reconstruction of the Great Buddha of Bamiyan
  20. Photogrammetric Reconstruction of the Great Buddha of Bamiyan
  21. "Taliban destroy ancient Buddhist relics – International pleas ignored by Afghanistan's Islamic fundamentalist leaders"
  22. Photos document destruction of Afghan Buddhas. //
  23. Markos Moulitsas Zúniga. American Taliban: How War, Sex, Sin, and Power Bind Jihadists and the Radical Right. Polipoint Press, 2010. ISBN 1-936227-02-9.