Будология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Будологията е научна дисциплина, изучаваща различните аспекти на Будизма, като исторически, културни, философски, антропологически и т.н. При това тя е различна от будистката философия, която представлява част от самото учение на историческия Буда. Като отделна дисциплина будологията се появява през ХIX век в резултат на засилващите се контакти на западната цивилизация с различните будистки култури. За разлика от юдаизма и християнството, в случая на будологията тя е доминирана от изследователи външни за будистката традиция и култура. Все пак японските университети имат първостепенен принос, такъв имат и азиатските емигранти в западния свят, а също и хора от запада възприели будизма.

Според Пребиш: ...изглежда географски могат да се идентифицират поне две „школи” в будологията: английско-германска и френско-белгийска. Първата (и по-стара) се предвожда от Т.У. Рис-Дейвидс и Херман Олденберг, докато втората включва Луи дьо Вале Пусен, Жан Пржилски, Силвен Леви, Пол Дьомевил и Етиен Ламот. Към тези школи Едуард Конзе съвсем разбираемо добавя трета: Ленинградската школа, включваща Фьодор Шчербатской, Ото Розенберг и Евгений Обермилер. Английско-германската школа поставя ударение почти изключително на писмената традиция на Пали канона, докато френско-белгийската школа използва материали на санскрит, заедно със съответните им преводи на китайски и тибетски език. Ленинградската школа е по-близо до френско-белгийската, отколкото до английско-германската. Това е обща клсификация, но все пак улавя стила на традициите такива, каквито са били поддържани в течение на миналия век.[1]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prebish, p. 185.