Будология
Част от серията статии за Будизъм | |
![]() | |
Портал Будизъм | |
---|---|
История на Будизма | |
Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг | |
Текстове и основни понятия | |
Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
Будологията е научна дисциплина, изучаваща различните аспекти на Будизма, като исторически, културни, философски, антропологически и т.н. При това тя е различна от будистката философия, която представлява част от самото учение на историческия Буда. Като отделна дисциплина будологията се появява през ХIX век в резултат на засилващите се контакти на западната цивилизация с различните будистки култури.
За разлика от юдаизма и християнството, в случая на будологията тя е доминирана от изследователи външни за будистката традиция и култура. Все пак японските университети имат първостепенен принос, такъв имат и азиатските емигранти в западния свят, а също и хора от запада възприели будизма.
Според Пребиш: ...изглежда географски могат да се идентифицират поне две „школи“ в будологията: английско-германска и френско-белгийска. Първата (и по-стара) се предвожда от Т.У. Рис-Дейвидс и Херман Олденберг, докато втората включва Луи дьо Вале Пусен, Жан Пржилски, Силвен Леви, Пол Дьомевил и Етиен Ламот. Към тези школи Едуард Конзе съвсем разбираемо добавя трета: Ленинградската школа, включваща Фьодор Шчербатской, Ото Розенберг и Евгений Обермилер. Английско-германската школа поставя ударение почти изключително на писмената традиция на Пали канона, докато френско-белгийската школа използва материали на санскрит, заедно със съответните им преводи на китайски и тибетски език. Ленинградската школа е по-близо до френско-белгийската, отколкото до английско-германската. Това е обща клсификация, но все пак улавя стила на традициите такива, каквито са били поддържани в течение на миналия век.[1]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Prebish, p. 185.