Хаджи Димитър (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бузлуджа)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бузлуджа.

Хаджи Димитър
Бузлуджа
Връх Хаджи Димитър
Връх Хаджи Димитър
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7358° с. ш. 25.3938° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Част от Стара планина
Надм. височина 1441 m
Хаджи Димитър в Общомедия

Хаджи Димитър (до 29 юни 1942 г. Бузлуджа)[1], по-известен и днес със старото си име Бузлуджа, е исторически скалист връх в Шипченско-Тревненския дял на Централна Стара планина. Висок е 1441 метра. Съставен е от мраморизирани варовици.

На този връх през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър, а през 1891 г. се провежда Бузлуджанският конгрес.

Битка при Бузлуджа[редактиране | редактиране на кода]

През 1868 г. на историческия връх се сражава четата на Хаджи Димитър с турските войски. След неравен бой четниците са разбити. Битката е повод за написването на прословутите стихове на Христо Ботев от поемата „Хаджи Димитър (поема)“ -

Той, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят....

Бузлуджански конгрес[редактиране | редактиране на кода]

На 2 август 1891 г. Димитър Благоев и други български социалдемократи в подножието на върха тайно провеждат Бузлуджанския конгрес, на който се създава Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състоява по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат около 30 делегати и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен.

В чест на това събитие на върха е изграден Дом-паметник на БКП през 1981 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 219.