Бузяковци
| Бузяковци | |
|---|---|
  Бузяковци  Бузяковци |
|
| Общи данни | |
| Население |
5 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,14 души/km² |
| Землище | 35,713 km² |
| Надм. височина | 945 m |
| Пощ. код | 2060 |
| Тел. код | 07143 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 6851 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Ихтиман Калоян Илиев (ГЕРБ) |
| Бузяковци в Общомедия | |
Бузяковци е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бузяковци се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото датира на територията на България от 1737 година. Тази година бе отпразнуван 270-годишният юбилей на селото. На празника присъстваха представители на най-старите родове от селото. Според легендата името на селото произлиза от името на живели някога трима братя – Пано, Бузо и Джамо, дали имената на днешните села (махали) Пановци, Бузяковци, Джамузовци.
Тази история е абсолютно невярна! Какво общо има Бузо с Бузяковци!? Селото е създадено от тази фамилия, непроменена от стотици години. Махала Бузяковци е създадена от бягащите от турските поробители от гр. Пловдив (Филипопол) 1364 г., след навлизането на Турците на балканския полуостров. (годината на създаване е неизвестна, някъде след 1400 г. след битката при Чамурлия). След превземането на крепостта Средец 1385 г., планините около София остават единственото място без турско присъствие.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Тази година на 22 септември официално е открит и осветен новопостроеният параклис Св. Георги победоносец. Строежът на параклиса е свързан с усилията на поколения българи. До параклисът е друг един от символите на селото-вековен дъб. Селото е уникално с множеството запазени старинни къщи, запазили духа на някогашнато живо село.
Природата на селото е смесица от иглолистни и широколистни гори, ниски храсти и голямо обилие от билки. Всичко това е съчетано с кристално чист въздух.
Южно от мах. Бузяковци (в м. Милчовица) има следи от древно рударство.
Преди да се достигне връх Гарваница – 1106 м (с телевизионна ретранслаторна кула), близо на север от шосето, на ниско хълмче до група кичести буки е параклисът „Св. Дух“. Непосредствено до него има малка могила.
Мястото е изключително обзорно. Малко след това се подминава връх Гарваница който се издига на юг, а непосредствено след това на север се отделя асфалтов път за прелестната махала Бърдо (3 км).
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година в параклиса се събират хора от селото и посетители от цялата страна за прекрасния български празник Гергьовден. Друг честван празник в селото е 22 септември-денят на независимостта на Българския народ.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Селото е съхранило духа на миналото. Вървейки по улиците може да се видят много къщи от началото на 20 век. Балканът още шепне имената на героите от селото дали живота си в Балканските войни. С помощта на дарения местните жители издигнаха през септември 2007 г. паметник, посветен на тези герои. Паметникът е в непосредствена близост до параклиса „Св. Георги Победоносец“. Има изградена магерница и навеси за съборите. Целият комплекс носи името „Белият Камък“, тъй като там съществува още от основаването на селото бял камък на името на който е кръстена местността.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
