Буйковци
| Буйковци Бујковци | |
| — село — | |
Поглед на селото Буйковци и рафинерията „ОКТА“ | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Белимбегово |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 328 m |
| Население | 946 души (2002) |
| Пощенски код | 1042 |
| МПС код | SK |
| Буйковци в Общомедия | |
Буйковци (на македонска литературна норма: Бујковци) е село в рамките на община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на Скопската котловина, в подножието на Скопска Църна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато като Бойковци в Първа Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378-9 г. наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]
Според местни предания селото първоначално се е намирало в местността Селище, на около 2 километра югоизточно от днешното си местоположение. В началото на 60-те години на ХХ век все още са запазени остатъци от старите селски къщи.[2]
В началото на XVI век за кратко време Буйковци е дервентджийско. Отбелязано е като дервентджийско в документ от 1519 година. По това време има 28 домакинства. През 1544/45 година няма данни за дервентджии в селото. Записани са 23 домакинства и двама неженени.[3]
В края на XIX век Буйковци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Буйковци живеят 105 българи християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буйковци има 120 българи екзархисти.[5]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Буйково е част от Бунарджикска община в СКопска селска околия околия на Скопски окръг и има 129 жители.[6]
В 1994 година селото има 645 жители – 622 македонци и 23 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 946 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 641 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 295 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1996, с. 57
- ↑ Стојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 104.
- ↑ Стојановски, Александар. Дервенџиството во Македонија. Докторска дисертација. Скопје: Филозофски факултет, 1962, с. 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 92.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
| ||||||||||||||