Букви и звукове в българския език
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: статията да се слее с Българска фонетика и фонология, която още не е създадена. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
6 гласни | 39 съгласни |
---|---|
а, ъ, о, у, е, и | твърди – б, в, г, д, ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й. |
Съгласни[редактиране | редактиране на кода]
Делят се на съгласни звучни (б, в, г, д, ж, з, дж, дз) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц).
Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум, се наричат сонорни. Това са: л, м, р, н, й. Съгласната й е винаги мека.
- Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.
- Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] са съчетания от по два звука или (за ю и я) знак че предходната съгласна е мека плюс един звук.
- Съгласната ь е единствената буква в българския език, която няма звукова стойност – тя просто обозначава мекост на предходната съгласна.
Букви за съчетания от звукове и знак за мека съгласна[редактиране | редактиране на кода]
- й + у = ю: йули юли (в началото на думата и след гласна);
- ь + у = ю: пьуре пюре; (след мека съгласна);
- й + а = я: йагода ягода; (в началото на думата и след гласна);
- й + ъ = я: полейъ полея (в окончания на глаголни форми);
- ь + а = я: льато лято (след мека съгласна);
- ь + ъ = я: мольъ моля (след мека съгласна);
- ш + т = щ: светешт светещ (във всички позиции).
Някои изговорни правила[редактиране | редактиране на кода]
- Буквата а в някои случаи се изговаря /ъ/, а буквата я като /йъ/. Това се случва в глаголни окончания и в членувани форми от м. р. когато ударението пада върху буквата.
- В неударени позиции, звуковете изписвани с а и ъ, както и тези изписвани с у и о практически не се различават.
- Звукове, които се пишат чрез съчетание от по две букви, са дж и дз. Но когато д е последната буква от представка и следващата буква в думата е ж или з, тези комбинации се четат като два отделни звука (надживявам, надзор).