Буковляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Буковляне
Буковљане
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.3162° с. ш. 21.956° и. д.
Буковляне
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Козячия
Надм. височина 981 m
Население 75 души (2002)
Пощенски код 1302

Буковляне или Буковляни (на македонска литературна норма: Буковљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Козячия в долината на граничната между Северна Македония и Сърбия Мала река между планините Козяк и Широка планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Буковляне е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Буковляне е населявано от 205 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буковляни има 160 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 24 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

По време на Първата световна война Буковляни е част от Рамновска община и има 175 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители, всички македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония