Буколики
Буколики или Еклоги е първата от трите големи творби на римския поет Вергилий. Другите две са Георгики и Енеида. Сборникът е завършен около 39 година пр.н.е. и обхваща 10 еклоги.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Жанр
В античната поезия произведения, в които идеализирано се описва пастирският и селският бит в лоното на природата се наричат буколически.
Първата си литературна слава Вергилий жъне с Буколики, която е написана по време на граждански войни и конфискация на имотите. Заглавието на сборника идва от гръцката дума „буколос“ – овчар, пастир.
Произведението се състои от 10 избрани песни, написани в разговорна форма, както идилиите на елинистичния поет Теокрит. Вергилий взима от Теокрит не само тематиката и композицията на песните, но дори цели негови стихове. Вергилий дава на римските си пастири гръцки имена и пренася действието в Сицилия. Пастирите на Вергилий, макар силно привързани към земята, са образовани, дори познават гръцката и римската поезия. От буколическите еклоги разбираме жалбите на безнадеждно влюбени пастири, виждаме отразени кръвополитни граждански войни. Всяка еклога има своята структура.
Вергилий – живот и дело[редактиране | редактиране на кода]
Публий Вергилий Марон, автор на Буколики, Георгики и Енеида, е роден на 15 октомври 70 г. пр.н.е. близо до Мантуа. Вергилий израства през епохата на кървавите граждански войни между последователите на Цезар и членовете на републиканско- сенатската партия. В Рим учи риторика при Епидий. Починал е на 21 септември 19 г. пр.н.е. до Брундизиум (днешния Бриндизи) на източния италийски бряг.
Структура на еклогите[редактиране | редактиране на кода]
- В основата на Първа еклога стои политически елемент. Тя представлява драматичен диалог. Единият пастир напуска с тъга отнетия от войниците свой дом и се прощава с родината. Другият пастир Титир споделя своята радост пред „великия младеж“ Октавиан, който го оставя да обработва имота си като свободен стопанин.
- Втора еклога пастирите дават израз на любовните си чувства.
- Трета еклога е свързана с идилиите на Теокрит. Представлява диалози между пастири, свързани с добитъка и животните, няма политически или философски намек.
- Четвърта еклога е най-прочутата. Посветена е на Азиний Полион. Вергилий пророкува, че отново ще настъпи златният век на Сатурн е от небето ще се появи новия човешки род. Знакът на за началото на новата световна година е предстоящо раждане на младенец.
- Пета еклога пастирите, се надпяват и развиват темата за обожествения човек – за овчаря Дафнис. Мопс пее печална песен за смъртта му, а Меналк го утешава с химна за неговата апотеза.
- Шеста еклога определена като най-красивата. Любителят на музиката и танца Силен пее пред горските обитатели за възникването на вселената от първичните елементи – земя, въздух, вода и огън. В тази еклога любовта е показана като космическа сила.
- Седма еклога представлява разгорещено поетично състезание между пастирите Коридон и Тирсис. Те се надпяват с ответните песни.
- Осма еклога описва мита за Дафнис.
- Девета еклога коментира конфискациите на земи и тяхното въздействие върху селския живот.
- Десета еклога описва страданията на елегичния поет и съвременник на Вергилий Гай Корнелий Гал. Характерни за десетата еклога са омразата към войната и жаждата за спокоен живот.
При Вергилий на преден план изпъква единството на настроението и емоционално-патетичната страна на стихосложението, почти демонстративно пренебрегващо същността на битовите детайли, с което пастирите, макар и бидейки главният литературен персонаж, окончателно придобиват абсолютно условен образ; който образ, при това, е запълнен с нови нереалистични елементи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Буколики“ в сайта на
Проект Гутенберг (на латински език)
- „Буколики“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
„Политически и Правни учения Древна Европа и Рим“
„Буколики“ (руски език)