Букурещки договор (1886)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.

Букурещкият договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година слага край на Сръбско-българската война.[1]

Победителят във войната, Княжество България, и победеният, Кралство Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските на старите граници.[2] В хода на мирната конференция, свикана на 23 януари в Букурещ, сръбският делегат Чедомил Миятович предлага околията на Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялба на Македония (тогава под османска власт) на сфери на влияние, но българският представител Иван Евстратиев Гешов отказва. Сръбският покровител Австро-Унгария се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 милиона франка. В очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, правителството на Петко Каравелов отстъпва. Отхвърлено е и искането на Белград за освобождаване на сръбските търговци от транзитни такси в България.[3][4] Така в мирния договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, е записано само, че „[м]ирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество от деня на подписване“. От името на османския султан – сюзерен на Княжеството, текстът е приподписан от Абдуллах Маджид паша.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Славова, Слава, ed. (1958), "Договор за мир между България и Сърбия, сключен в Букурещ на 19 ІІ. (3 март) 1886 г.", „Международни актове и договори 1648-1918“, София: Наука и изкуство, pp. 171 
  2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 688-690
  3. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0. Стр. 72-76
  4. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 694-697
  5. Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6. Стр. 355
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]