Букурещки договор (1886)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.

Делегатите, сключили Букурещкия договор

Букурещкият договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година слага край на Сръбско-българската война.[1]

Победителят във войната, Княжество България, и победеният, Кралство Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските на старите граници.[2] В хода на мирната конференция, свикана на 23 януари в Букурещ, сръбският делегат Чедомил Миятович предлага околията на Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялба на Македония (тогава под османска власт) на сфери на влияние, но българският представител Иван Евстратиев Гешов отказва. Сръбският покровител Австро-Унгария се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 милиона франка. В очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, правителството на Петко Каравелов отстъпва. Отхвърлено е и искането на Белград за освобождаване на сръбските търговци от транзитни такси в България.[3][4] Така в мирния договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, е записано само, че „[м]ирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество от деня на подписване“. От името на османския султан – сюзерен на Княжеството, текстът е приподписан от Абдуллах Маджид паша.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Славова, Слава, ed. (1958), "Договор за мир между България и Сърбия, сключен в Букурещ на 19 ІІ. (3 март) 1886 г.", „Международни актове и договори 1648-1918“, София: Наука и изкуство, pp. 171 
  2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 688-690
  3. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0. Стр. 72-76
  4. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София, Български писател, 1990, стр. 694-697
  5. Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6. Стр. 355
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]