Бук (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Бук.

Бук
Παρανέστι
Гара Бук
Гара Бук
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Бук
Надм. височина 120 m
Население 625 души (2011 г.)
Покровител Свети Пантелеймон[1]
Пощенски код 660 35
Телефонен код 2524
Бук в Общомедия

Бук или Гара Бук (на гръцки: Παρανέστι, Паранести, катаревуса: Παρανέστιον, Паранестион, до 1927 година Μπούκια, Букия[2]) е село в Гърция, център на дем Бук от област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 120 m надморска височина,[3] североизточно от Драма и северозападно от Ксанти в подножието на Южните Родопи на левия бряг на река Места (Нестос). Селото лежи на главния автомобилен път свързващ градовете Драма и Ксанти, а също е и гара на железопътната линия свързваща Западна Тракия с останалата част на Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османска пощенска картичка с панорама на Бук

Селото е засвидетелствано в XV век като Буково и е чисто мюсюлманско.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-1570 година е регистрирана и мезрата Бук с друго име Бабук без население и годишен приход от данъци от обработваемите ѝ площи в размер на 600 акчета.[5]

В XIX век Бук е изцяло мюсюлманско село в Драмската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Букъ или Бюке има 400 жители турци.[6] Според статистиката на Анастас Разбойников, през XIX век Гара Бук е помашко село, което има 100 къщи в 1830 година, 120 - в 1878, 150 в 1912 и 1920 година.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Бук попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бук (Μπούκα) живеят 935 души.[9] Населението в 1920 година е 406 жители, като в това число са пресметнати жителите на околните махали Чифлик махале, Янозлу, Деделер, Муселим и Джами махале.[10]

В 20-те години жителите на Бук се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 16 бежански семейства с 54 жители.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Паранестион, в превод Приместово.[12]

Селото е доста богато, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 935[10][9] 406[10] 798[10] 1168[10] 822[10] 1244[10] 685[10] 552[10] 597[10] 1256 625

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бук
  • Flag of Bulgaria.svg Селвио (Силвио) Буци (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, носител на сребърен медал[13]
  • Flag of Greece.svg Такис Луканидис (1937 – 2018), гръцки футболист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 72.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  7. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 326
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
  9. а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  10. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 145. (на македонска литературна норма)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция