Булаир (марш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Булаир.

Булаирски марш
Още известенБойна песен на 22-ри тракийски полк
ТекстНайден Андреев и Владимир Гълъбов
Музика, 1915

„Булаир“ е сред най-известните български бойни маршове, изпълняван често при паради и официални военни събития на Българската армия.

Маршът е написан в чест на българската победа край Булаир през Балканската война. Нарича се още „Бойна песен на 22-ри тракийски полк“ – военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Маршът е бойната песен на 22-ри тракийски (самоковски) полк, чийто бойци отнемат знамето на 10-а низамска дивизия при Булаир. А маршът на 13-и рилски полк се нарича „Рилци“.

Поручик Найден Андреев написва текста на марша през 1915 година, а музиката е композирана от подпоручик Владимир Гълъбов[1].

Ген. Тодоров (в средата) ръководи българските сили при Булаир

Булаирски марш

Кървава зора вестява

страшни боеве за мъст.

Рилците са веч готови

смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,

никой не е идвал там,

само ние славно бихме

анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,

рилците без страх вървят,

тях гранатите не стряскат,

безжалостно враг требят.

Бурно мятат се вълните

на Егея, Мрамора,

и повтарят на борците

гръмогласното „Ура!“

Врага свети с прожектори,

за да види де сме ний,

ала вижда си позора,

в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен

в своите крепости се скри,

нивга няма да помисли

да излезе срещу ни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]