Булгаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Булгаро
Bulgaro
юрист
Роден
1085 г.
Болоня
Починал
1 януари 1166 г. (81 г.)
Болоня
Право
Учил при Ирнерий

Булгаро или Булгарос (в букв. превод: Български) е юрист и един от общо четиримата гласатори на Ирнерий. Отличавал се с перфектната си реторика, т.е. красноречие, поради и което е известен и наречен от Ирнерий – Булгарос, ос аурериум (букв. Булгаро, златна уста) [1]

Булгаро е доктор по право със своя школа в правото и участник в известната Диета на Ронкалия (1158 г.) в защита на имперските права на Фридрих Барбароса срещу ломбардските градове. [2]

Няма много данни за неговия живот, но с него се свързва църквата „Санта Мария дей Булгари“, т.е. Алма матер на първия университет в Европа - Болонски университет. Със сигурност този гласатор произхождал от благородно семейство. [3]

Приема се за гласатор на каноничното право, т.е. на божественото право. Този гласатор има водеща роля спрямо останалите трима гласатори за установяването на духа на академизма в средновековните университети, застъпвайки стриктното спазване на римското право, което е и в основата на съвременното такова от т.нар. пандектна система. [4]

В съвременната наука този гласатор се свързва с т.нар. върховенство на закона. [5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 47-48.
  2. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 47.
  3. Historia rerum laudensium tempore Federici Aenobarbi Cesaris, Othonis Morenae, et Acerbi Othonis, nunquam ante hac edita qua res aliae quam plurimae enarratur. Cum notis, et emendationibus Felicis Osii, Nec non et indicibus accuratissimis, Venetiis: ex officina Marci Ginammi, 1629
  4. Heinz Koeppler (1939), Frederik Barbarossa and the School of Bologna, The English Historical Review, LIV, 577-607
  5. Bulgari ad Digestorum titulum de diversis regulis iuris antiqui commentarius et Placentini ad eum additiones sive exceptiones edidit, Dr. Fr. Guil. Conr. Beckhaus, Frankfurt am Main: Minerva, 1967
  6. Bulgari et Placentini, veterum iurisconsultorum ad titulum Pandectarum De diuersis regulis iuris antiqui, breues duo et elegantes commentarij: quorum prior multo quam ante hac emendatior, alter vero, quas Additiones et exceptiones regularum Placentinus alibi nominat, nunc primum in lucem editus, ex Bibliotheca Collegiatae Ecclesiae Bonnensis, una cum legum capitibus in margine adiectis: studio & opera Iacobi Campii eiusdem collegii decani, Coloniae Agrippinae: apud Iohannem Gymnicum sub Monocerote, 1587

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]