Направо към съдържанието

Бултериер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бултериер
Снимка на тигров (шарена комбинация от кафява козина и още един цвят) бултериер показващ главата в профил, триъгълни очи, здраво и много мускулесто тяло
Характеристики
Ръст40 – 50 см
Тегло25 – 35 кг
Козинакъса
Цвятбяла с черно
Нравинатливо, нетърпеливо, умно, агресивно
Живот4 – 7 г.
Произход
СтранаАнглия
Година1990
Класификация по МФК
Група3
Секция3
Стандарт11
Бултериер в Общомедия

Бултериерът е порода куче от семейството на териерите. Има и миниатюрна версия на тази порода, която е официално известна като миниатюрен (мини) бултериер.

Външен вид

[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпознаваемата черта на бултериера е главата му, описана като „в яйцевидна форма“, когато се гледа отпред; горната част на черепа е почти плоска. Профилът се извива леко надолу от горната част на черепа към върха на носа, който е черен и извит надолу на върха, с добре развити ноздри. Долната челюст е дълбока и силна. Уникалните триъгълни очи са малки, тъмни и дълбоко разположени.[1] Бултериерите са единствените кучета, които имат триъгълни очи. Тялото е пълно и кръгло, със силни, мускулести рамене. Опашката се носи хоризонтално. Те са или бели, червени, кафяви, черни, тигрови или комбинация от тях.[2]

Темперамент

[редактиране | редактиране на кода]

Бултериерите могат да бъдат както независими, така и упорити[3] и поради тази причина не се считат за подходящи за неопитен собственик. Бултериерът има равномерен темперамент и е податлив на дисциплина. Макар и упорита, породата е описана от клуба на бултериерите като особено добра с хората.[4] Ранната социализация ще гарантира, че кучето ще се разбира с други кучета и животни.[5] Тяхната личност е описана като смела, изпълнена с дух, податлива на забавления,[4] обичаща деца и перфектен член на семейството. Въпреки че породата е била на прицел на законодателството за специфични породи, проучване от 2008 г. в Германия не установява, че бултериерите имат някаква значителна разлика в темперамента от голдън ретривърите в цялостните изследвания.[6]

Здраве

[редактиране | редактиране на кода]

Глухотата се среща при 50% от чисто белите бултериери и 10% от цветните бултериери често е труднозабележима в млада възраст. Много бултериери имат склонност да развиват кожни алергии. Ухапвания от насекоми, като тези от бълхи, а понякога и от комари и кърлежи, могат да предизвикат цялостна алергична реакция на копривна треска, обрив и сърбеж. Проучване на породите в Обединеното кралство определя средната им продължителност на живота на 4 години, като голям брой кучета доживяват до 4 – 7 години.[7]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Хинкс бултериер
Бултериер около 1915 г

В началото на XIX век породите „бул и териер“ са разработени, за да задоволят нуждите от контрол върху вредителите и бойни спортове с животни. Булът и териерите са базирани на староанглийски булдог (сега изчезнал) и староанглийски териери с възможни други териери. Тази нова порода съчетава скоростта и сръчността на леко построените териери с твърдата упоритост на булдога, който се представял лошо в повечето бойни ситуации, тъй като бил отглеждан почти изцяло за битки с бикове и мечки, вързани за стълб. Много животновъди започват да чифтосват булдози с териери, като твърдят, че такава смес подобрява бойното им качество. Въпреки факта, че кръстоска между булдог и териер била с ценена високо, много малко или нищо не било направено, за да се запази породата в оригиналния ѝ вид. Поради липсата на стандарти за породата – развъждането е за производителност, а не за външен вид – „бул и териер“ в крайна сметка се определят като предците на „бултериерите“ и „стафордширските бултериери“, както по-малки, така и по-лесни за контролиране от предшественика си.[8]

В средата на XIX век Джеймс Хинкс започва да чивтосва бул и териери с „английски бели териери“ (сега изчезнали), търсейки по-чист външен вид с по-добри крака и по-хубава глава. През 1862 г. в Креморнските градини в Челси Хинкс участва на кучешката изложба в категория „Бултериери“ с кученце на име Пус (Puss), чийто баща е бял булдог наречен Лудака (Madman). Първоначално тези кучета все още не са имали вече познатото „яйцевидно лице“, но са запазили застой в профила на черепа. Кучето веднага става популярно и развъждането продължило, като се използва далматинец, испански пойнтър и уипет за увеличаване на елегантността и пъргавината; и борзоя и коли за намаляване на застоя. Хинкс искал кучетата му да са бели и ги развъждал специално целейки това. Първият модерен бултериер сега познат като „Лорд Гладиатор“, от 1917 г., е първото куче без застой.[8]

В началото на XX век поради медицински проблеми, свързани с развъждането на изцяло бяла порода, Тед Лион, наред с други, започва да въвежда цвят, използвайки стафордширски бултериери. През 1936 г. цветните бултериери са признати като отделен вид (поне от AKC). Тигровият цвят е предпочитан, но други цветове са добре дошли.[9]

Наред с послушничеството са търсени специфични поведенчески черти.

  • Бултериер и миниатюрен бултериер.
    Бултериер и миниатюрен бултериер.
  • Бултериер на тъмнокафяви тигрови райета върху кафява основа и с бяло в различни части на тялото.
    Бултериер на тъмнокафяви тигрови райета върху кафява основа и с бяло в различни части на тялото.
  • Бял бултериер
    Бял бултериер
  • Червено-бял бултериер
    Червено-бял бултериер
  • Модерен оцветен бултериер
    Модерен оцветен бултериер

Знаменити бултериери

[редактиране | редактиране на кода]
Уили, носещ етикета си за куче от регулаторната армия, с генерал Патън и Трета армия на САЩ на път за Париж (август 1944 г.)
  • Теодор Рузвелт притежавал няколко домашни любимци, включително бултериера Пийт. Пийт получил много внимание от тогавашната преса, след като ухапва военноморски чиновник, както и като преследва и ухапва френския посланик.[10][11][12]
  • Генерал Джордж С. Патън притежавал бултериер на име Уили. Кучето принадлежало на загинал пилот на Кралските Военновъздушни Сили (КВС) и Патън го купува в Англия през 1944 г. Когато влиза в битка с кучето на Дуайт Д. Айзенхауер, Патън се извинява, като казва, че Уили е под ранга на своя опонент и ще бъде затворен в квартирите.[13][14]
  • Във филма „Невероятното пътуване“ от 1963 г., базиран на едноименния роман на Шийла Бърнфорд със същото име, женски бултериер на име Мъфи играе ролята на Стария Боджър, най-възрастното от трите животни.
  • Спъдс Макензи е измислен герой, използван в широко-разпространена рекламна кампания, маркетинг на бира Бъд Лайт (Bud Light) в края на 80-те години, където е пресъздаден от бултериер на име Медено Дърво-Зло Око (Honey Tree Evil Eye).
  • Булсей (по-рано известен като Спот) е миниатюрен бултериер и в момента официален талисман на Таргет Корпорейшън.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mason, Walter Esplin. Dogs of all nations // [S.l.: s.n.]
  2. ↑ CKC Breed Standards, ckc.ca, archived at the Wayback Machine, 20 February 2008.
  3. ↑ Breeder Retriever. Bull Terrier Temperament // Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 30 октомври 2021.
  4. ↑ а б BREED STANDARD – The Bull Terrier Club
  5. ↑ ADBA American Pit Bull Terrier Puppy Socialization // adbadog.com.
  6. ↑ Ott, Stefanie A.; Schalke, Esther; von Gaertner, Amelie M.; Hackbarth, Hansjoachim (May – June 2008). "Is there a difference? Comparison of golden retrievers and dogs affected by breed-specific legislation regarding aggressive behavior". Journal of Veterinary Behavior. Volume 3, Issue 3, Elsevier Inc. pp. 134 – 140
  7. ↑ Individual Breed Results for Purebred Dog Health Survey // Архивиран от оригинала на 4 май 2007. Посетен на 30 октомври 2021.
  8. ↑ а б Canterbury Bull Terrier Club // Архивиран от оригинала на 21 ноември 2008. Посетен на 30 октомври 2021.
  9. ↑ T.W. Hogarth published The Coloured and Colour Breeding, Galashiels: A Walker & Son in 1932, which included chapters – 'Colour Breeding in Bull Terriers' by Major T Grahame and Captain J.N. Ritchie and 'Colour Inheritance in Bull-terriers' by Dr F Fraser Darling.
  10. ↑ Coren, Stanley. The Pawprints of History: Dogs in the Course of Human Events. Simon and Schuster, 18 April 2002. ISBN 978-0-7432-2770-4. с. 279.
  11. ↑ Dickey, Bronwen. Pit Bull: The Battle over an American Icon. Knopf Doubleday Publishing Group, 10 May 2016. ISBN 978-0-307-96177-8. с. 67. Посетен на 13 August 2020.
  12. ↑ 21 of Theodore Roosevelt's Most Memorable Pets // Mental Floss. Посетен на 13 August 2020. (на английски)
  13. ↑ D'Este, Carlo. Eisenhower: A Soldier's Life. Henry Holt and Company, 24 November 2015. ISBN 978-1-62779-961-4. Посетен на 13 August 2020.
  14. ↑ Forty, George. Patton's Third Army at War. Casemate, 19 April 2015. ISBN 978-1-61200-316-0. Посетен на 13 August 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bull_Terrier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бултериер&oldid=12703854“.