Бумън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бумън
тюркски каган
Роден: 490 г.
Починал: 552 г. (62 г.)

Бумън (на старотюркски: Old Turkic letter N1.svgOld Turkic letter G1.svgOld Turkic letter Q.svg Old Turkic letter N1.svgOld Turkic letter M.svgOld Turkic letter O.svgOld Turkic letter B1.svg) е първият каган на Тюркския каганат, управлявал през 551 – 552 година.

Той е син на Туу от рода Ашина, водач на гьоктюрките в северозападната част на държавата Жоужан. Източниците споменават Бумън като тумен, командващ десетхилядно военно подразделение, в жоужанската армия. Още около 546 година той поддържа преки контакти с империята Западна Уей, като по същото време потушава бунт на народа тиелъ срещу Жоужан.

През 551 година Бумън влиза в конфликт с жоужанския каган Юдзиулю Анагуей, обявява се за самостоятелен владетел и сключва съюз със Западна Уей. През следващата година нанася тежко поражение на Анагуей, след което той се самоубива, и обединява в държавата си много от тюрките, подчинени дотогава на Жоужан.

Бумън умира през 552 година и е наследен от сина си Исък, а в западните области остава да управлява брат му Истеми.

каган на Тюркския каганат (551 – 552) Исък