Бунарджик (община Белимбегово)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За тепето в Пловдив вижте Бунарджик.
| Бунарджик Бунарџик | |
| — село — | |
 | |
  Бунарджик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Белимбегово |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 279 m |
| Население | 352 души (2002) |
| Пощенски код | 1041 |
| МПС код | SK |
Бунарджик (на македонска литературна норма: Бунарџик) е село в община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източната част на Скопската котловина, северно от магистралата Скопие - Куманово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Бунарджик е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бунарджикъ живеят 75 българи християни.[1]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бунарджик има 80 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бунарджик (Bunardžik) като село с неясен етнически състав.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Захари Христов Наумов от Скопие е български кмет на Бунарджик от 5 септември 1941 година до 12 май 1943 година. След това кметове са Георги Захариев Антонов от Русе (7 юни 1943 - 12 април 1944) и Борислав Стоянов Стойчев от Скопие (24 април 1944 - 9 септември 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 352 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 349 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
| ||||||||||||||
