Бунархисар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунархисар
Pınarhisar
Pınarhisar - panoramio.jpg
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина206 m
Население11 263 души (2008)
Бунархисар в Общомедия

Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]

В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 - в Айтос, 57 - в Лъджакьой, 23 - в Саръ Муса, както и на други места.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бунархисар
  • Flag of Greece.svg Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[6][7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Вълчеев, български свещеник, просветен деец и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Панайотов Димитров (р. 1922) – български генерал-лейтенант, началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия 1959 – 1960, заместник-командващ ПВО и ВВС
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Станев, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Хрисчев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Казаков (1861 - 1948), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[12][13]
  • Flag of Bulgaria.svg Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кълпов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Николов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската църква „Свети Георги”[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Янев Тонев (1870 - след 1943), деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива,[17] четник на Тодор Шишманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Станчо Попдимитров (1884 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Иванов, български свещеник и революционер, служил в бунархисарската цьрква „Свети Георги”, осъден на 5 години заточение[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стоянов Камбуров (1906 - ?), деец на Съюза на тракийските дружества[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Стоянов (1868 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Футакиев Николов (р. 14 юни 1895 - ?), интербригадист[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Фердинанд Аврамов Катъров (2 февруари 1913 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[25]
Починали в Бунархисар
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Хадживасилев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Витанов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Беню Иванчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Янков Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Господин Гочов Славов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тодоров Пиронков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Минчо Колев Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Пантелей Христов Велчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Петров Тонев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Ради Тодоров Кръстев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Костов Раков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[37]
Свързани с Бунархисар
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 309.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 206-207, 246-247, 252.
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22.
  7. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
  8. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17.
  9. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.
  10. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  11. а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 395.
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
  13. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
  14. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 413.
  15. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
  16. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 19.
  17. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.
  18. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  19. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  20. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 18.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
  22. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 192. Посетен на 1 септември 2015.
  23. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 249.
  24. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 206.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634.
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 19
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 6
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 136
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 122
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 14
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 67
  34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 23
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 128
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 6
  37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 41