Бунархисар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бунархисар
Pınarhisar
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 206 m
Население (2008) 11 263 души
Бунархисар в Общомедия

Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1 945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]

В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 - в Айтос, 57 - в Лъджакьой, 23 - в Саръ Муса, както и на други места.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бунархисар
  • България Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[6][7]
  • България Георги Боруджиев (1880 - ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
  • България Димитър Бодуров (1856 - 1929), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
  • България Иван Каиков (1874 - 1965), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
  • България Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[8]
  • България Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[9][10]
  • България Недялко Колушев (1870 - 1925), български дипломат
  • България Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[11]
  • България Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[12]
  • България Ставри Янев, деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива[13]
  • България Тодор Стоянов Камбуров (1906 - ?), деец на Съюза на тракийските дружества[14]
  • България Тодор Станев (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[15]
  • България Христо Ставрев (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[16]
Свързани с Бунархисар
  • България Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 309.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  5. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 206-207, 246-247, 252.
  6. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 22.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  8. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.
  9. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.70
  10. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
  13. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 419.
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 192. Посетен на 2015-09-01.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.638.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.634.
  17. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.