Бурдей

Бордей (на румънски: bordei) или бурдей (на украински: бурдей)) е жилище, наполовина вкопано като землянка. Този стил е характерен за Карпатите и горските степи на Източна Европа.

Бурдеи в село Gnadenau, щ. Канзас, САЩ (Frank Leslie's Illustrated Newspaper, 20.03.1875)

Музей „Димитрий Густи“, Букурещ. Бордей от Drăghiceni, окръг Olt, 19 век

Интериор на бордей. Национален музей на селото „Димитрий Густи“, Букурещ

История

Неолит

В Триполско-Кукутенската култура бурдеите са с елипсовидни форми. Тези къщи обикновено имат дървен под, който е около 1,5 метра под земята, като покривът е над нивото на грунта.

Средновековие

Терминът (от немски език), използван от западните историци, за жилища от типа на бурдеи по Долния Дунав и в Карпатите през VI-VII в., е Grubenhaus, а полуземлянки се използва от руски изследователи. Руският термин се отнася за структура, частично вкопана в земята, често с по-малко от 1 м дълбочина.

Grubenhaus са издигани над правоъгълна яма с площ от 4 до 25 квадратни метра. През 6-и и 7 век вкопаните сгради източно и южно от Карпатите са около 15 кв. м. Експериментите на Археологическия музей на открито в Брезно край Лони са реконструирали условията на живот и температура във вкопаните къщи.

Източна Европа

В страни като Румъния бурдеите са представлявали постоянно жилище и можели да приемат цяло семейство. Румънският бурдей може да има множество стаи, вкл. отопляема (с огнище, в което е монтирана печката), дневна, мазе.

Северна Америка

Този вид подслон е създаден от много от най-ранните украински канадски заселници като първи дом в Канада в края на 19 век. Достатъчно е да се изкопае земята до дълбочина приблизително 1 м. Тогава се прави рамка от топола за покрива. Типичният бурдей е с размери не повече от 2 на 4 метра. Бурдеите са временно жилиище, докато се построи дом от тополови трупи и (сламена) мазилка.

Менонитите от Руската империя се заселват в района на Хилсбъро в Канзас и също изграждат бурдеи като временни жилиища.