Бусо VII фон Алвенслебен
| Бусо VII фон Алвенслебен | |
| германски благородник | |
 Бусо VII фон Алвенслебен, паметник в „Зигесалее“ в Берлин-Тиргартен | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Бусо VII фон Алвенслебен в Общомедия | |
Бусо VII фон Алвенслебен (на немски: Busso VII von Alvensleben; † ок. 1495) е благородник от род Алвенслебен, господар на замък Калбе в град Калбе на река Милде и Хундисбург (в Халденслебен) в Алтмарк в Саксония-Анхалт, бранденбургски обермаршал (1464), ландехауптман на Алтмарк (1471) и фелдхауптман във войните Глогау-Кросен, 1470 г. щатхалтер на Маркграфство Бранденбург. Той е споменат в документи (1441 – 1495).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на Лудолф III фон Алвенслебен († сл. 1437) и съпругата му Армгард/Ермгард фон Хонлаге (* ок. 1396). Брат е на Лудолф IV фон Алвенслебен (1421 – 1476) и Гебхард XII/XVI († 1494).
През 1443 г. Бусо, заедно с по-големия му брат Лудолф IV и съпругата му Анна фон Бюлов († 1473), е приет от курфюрст Фридрих II фон Бранденбург в „Лебедовия (Шванен)-ордена“. През 1464 г. той става рицар и бранденбургски обермаршал. През 1471 г. е хауптман на Алтмарк. През войните Глогау-Кросен той се отличава като фелдхауптман. За награда той получава през 1479 г. от курфюрст Албрехт Ахилес собствености за цялата фамилия в Маркграфство Бранденбург. По този случай на 15 май 1479 г. се състои първото събрание на фамилията Алвенслебен в замък Калбе, на което се определя реда на наследството и грижите за вдовиците и дъщерите по отделно. Така след 74 години след измирането на „Червената линия“ през 1553 г. Еркслебен остава на род Алвенслебен.[1]
Около 1900 г. за него се поставя паметник на „Зигесалее“ в Берлин-Тиргартен до курфюрст Йохан Цицерон (1486 – 1499) и Айтелволф фон Щайн. Скулпторът Алберт Манте прави паметника му по общите черти на лицата и фигурите на трима живи тогава фон Алвенслебен.[2]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бусо VII фон Алвенслебен се жени за Мета фон Алтен. Те имат двама сина и две дъщери:[3]
- Лудолф фон Алвенслебен († 20 април 1525/24 юни 1530), рицар, женен за Анна Молтке († сл. 1522); има шест деца
- Корд фон Алвенслебен († 1504/1506), женен I. за Беата, II. за Катарина фон дер Люе; няма деца
- Армгард фон Алвенслебен, омъжена I. за Фриц фон дер Шуленбург, II. за Георг Ребок, III. за Зигфрид Шенк
- Гертруд фон Алвенслебен, омъжена за Гюнцел фон Велтхайм
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Otto Zorn: Die Siegesallee in Bild und Wort. Berlin um 1910 (ohne Jahresangabe), 33 S.
- Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 202 – 217.
- Publius Vigilantius: Bellica Progymnasmata…. Frankfurt/O. 1512 (Bericht über das Neuruppiner Turnier von 1512).
- Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S).
- Genealogisches Handbuch des Adels. Band 53, 1972, Adelslexikon. Band I, C. A. Starke-Verlag, Limburg 1972, S. 66.
- Register Report descendants of the von der Schulenburg family 2000, Hoffmann, Ernst. 52
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 20:22
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wohlbrück II, S. 69 ff
- ↑ Busso VII. v. Alvensleben (urk. 1441 – 1495) Архив на оригинала от 2020-06-28 в Wayback Machine., familie-von-alvensleben.de
- ↑ Busse v.Alvensleben, ww-person.com
