Бутово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бутово
Общи данни
Население 815 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,841 km²
Надм. височина 114 m
Пощ. код 5232
Тел. код 06137
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 7123
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Бутово
Владимир Владимиров
(ПДСД)

Бутово е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бутово се намира в централната част на Дунавската равнина на 9 км северозападно от гр. Павликени. Граничи на изток със землището на село Недан, на югоизток – с град Павликени, на юг – със село Върбовка, на запад – със село Горско Косово, а на север – със селата Варана и Градище. Географска забележителност е хълмът Чатала, 410 м надморска височина. В близкото минало мястото е било кът за развлечение и отмора на населението в района и вилна зона.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко теории за произхода на името „Бутово“. Една от тях е, че то произлиза от тракийската дума „бут“ – крепост. Според друга теория е съществувал голям тракийски вожд, който се казвал Буто.

Историята на селото се свързва предимно с факта, че в миналото тези земи са обитавани от траките (IV век пр. Хр.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки тук през 1966 – 1968 г. В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е грънчарството. Те са поставяли вече готовите съдове, направени от глина, в специални пещи и изпичали керамиката. По този начин глинените изделия ставали по-здрави и красиви, като придобивали специфичен червен цвят. Екипът на археолога Богдан Султов полага големи усилия в популяризирането на ценните исторически находки, като прави късометражен филм за тях. Много от находките (предмети и монети) се намират и до днес в Археологическия музей във Велико Търново. В турски документи от XV век се споменава „село Бутрунидже“ към Никополския санджак, а през 1579 г. и като Бутова-и заир и Бутова-и баля съответно „Горно и Долно Бутово“.

През по-късен период селото се развива като селскостопански район. Равнината осигурява развитието на земеделието като основен поминък на населението. Характерно за Бутово били и водениците, разположени по коритото на малката река Ломя, която минава през землището на селото. По-заможните фамилии (Никодимовите, Поповите, Църковци и др.) притежавали водениците, напр. Никодимовата воденица (обслужвала и съседните села Върбовка и Димча). Воденицата се намирала в горната част на селото към местността Чатала. Друга имало и в долната част на селото към с. Недан.

Друг основен поминък на жителите от селото е било тухларството. В началото на XX век се създава тухларницата. На бригадирски начала са се правели ръчно тухли и цигли. През 1950-те години се изгражда и фабриката за тухли. През 1968 г. се открива и новия модерен завод за тухли, построен от италианска фирма, който произвежда различни видове като размер и форма тухли. Тухлената фабрика работи и до днес и произвежда всички видове тухли и облицовъчни

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегодно през първата събота от месец ноември се организира селският събор. Това е ден за веселие и забава. Жените подготвят ястията за трапезата още от предния ден. Прави се курбан за здраве. Приготвят се традиционни гозби като пълнени чушки, зеле с месо, дроб-сърма и др.
  • Футболен отбор – Футболният отбор се казва „Бъдеще“ (Бутово) и се състезава в „А“ Областна футболна група Велико Търново.

Личности[редактиране | редактиране на кода]