Бухалковиден плаун

	Бухалковиден плаун
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Спорови растения (Pteridophyta)
клас:	Еднаквоспорови (Lycopodiopsida)
разред:	Плауноцветни (Lycopodiales)
семейство:	Плаунови (Lycopodiaceae)
род:	Lycopodium
вид:	Бухалковиден плаун (L. clavatum)
	Научно наименование
	Lycopodium clavatum Linnaeus, 1753
	Бухалковиден плаун в Общомедия
	[ редактиране ]

Бухалковидният плаун (Lycopodium clavatum) е един от най-често срещаните видове плауновидни растения. Въпреки че е разпространен почти по целия свят, включително и в България, той се среща предимно в незасегнати от земеделието местности и в някои райони е застрашен вид.

Бухалковидният плаун е спорово васкуларно растение, обикновено плъзящо по земята със стъбла, достигащи 1 m дължина. Стъблата са разклонени и гъсто покрити с малки спирално подредени листа. Те са с дължина 3 – 5 mm и ширина 0,7 – 1 mm, стесняващи се към върха. Спороносните разклонения на стъблото се издигат на 5 – 15 cm над земята и имат по-малко листа от хоризонталните разклонения. Спорофилите са жълто-зелени, дълги 2 – 3 cm и широки 5 mm. Хоризонталните стъбла образуват корени на малки интервали по дължината си, като по този начин могат да растат на неограничено разстояние.

Спорите на бухалковидния плаун, при достатъчн концентрация във въздуха, действат като експлозив. В ранните години на фотографията те са използвани вместо светкавица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lycopodium clavatum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.