Бухин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бухин
Ανθηρό
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина890[1] m
Население24 души (2011 г.)

Бу̀хин или Бòйне (на гръцки: Ανθηρό, Антиро, катаревуса: Ανθηρόν, Антирон, до 1928 година Μπουχίνι, Бухини, катаревуса Μπουχίνιον, Бухинион[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Костенария, на 20 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните поли на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Бухин е чисто българско село в Населишка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бойне има 240 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Бухин е под върховенството на Цариградската патриаршия, но според Христо Силянов след Илинденско-Преображенското въстание, в началото на 1904 година населението на Бойне и Божик минава под върховенството на Българската екзархия.[4] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[5]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бухин има 240 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Бухин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Бохини (Μποχήνι) в 1910 година има 30 „българогласни семейства, напоследък погърчени“.[8] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Бойне преди Балканската война има 30 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бойне е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[1] В 1928 година селото е прекръстено на Антирон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Бойне

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[13]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бойини (Боjини) има 37 къщи славяни християни.[14]

Селото пострадва значително от Гражданската война (1946 - 1949).[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 251[1] 230[1] 225[1] 269[1] 177[1] 169[1] 117[1] 101[1] 58[1] 45 24

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бухин
  • Flag of Greece.svg Андрей Ламбров (Ανδρέας Λιάμπρος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  5. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)