Бухин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бухин
Ανθηρό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 809 m
Население 45 души (2001)

Бухин или Бойне (на гръцки: Ανθηρό, Антиро, катаревуса: Ανθηρόν, Антирон, до 1928 Μπουχίνι, Бухини, катаревуса Μπουχίνιον, Бухинион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония. Населението му е 45 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Костенария, на 20 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните поли на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Бухин е чисто българско село в Населишка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бойне има 240 жители българи.[2]

В началото на XX век цялото население на Бухин е под върховенството на Цариградската патриаршия, но според Христо Силянов след Илинденско-Преображенското въстание, в началото на 1904 година населението на Бойне и Божик минава под върховенството на Българската екзархия.[3] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в селото е създаден революционен комитет на на ВМОРО.[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бухин има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Бохини (Μποχήνι) в 1910 година има 30 „българогласни семейства, напоследък погърчени“.[6] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Бойне преди Балканската война има 30 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Антирон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Бойне

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бухин
  • Flag of Greece.svg Андреас Ламброс (Ανδρέας Λιάμπρος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπουχίνιον -- Ανθηρόν
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  4. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония