Бъдеще

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за времевия период. За селото в България вижте Бъдеще (село).

Бъдеще е времева област, период, който съдържа събития, които още не са се случили.[1] Противоположно е на миналото и идва след настоящето.[2] В специалната теория на относителността бъдещето се счита за абсолютно.[3] Времето във физиката представлява четвъртото измерение след 3-те пространствени измерения.[4]

Футурологията е наука за прогнозиране на бъдещето, в това число чрез метода на екстраполацията. Тя търси да намери систематичен подход за разбиране на миналото и настоящето, и да установи вероятността за дадени бъдещи събития.

Светлинен конус

Светлинният конус е хиперповърхност в пространството на Минковски, който определя бъдещето и миналото относно зададено събитие. В класическата физика бъдещето е просто половината на времевата ос. В специалната теория на относителността се въвежда понятието разтеглива тъкан, материя, която моделира пространствено-временния континуум и се деформира от гравитацията.

Докато човек може да се движи свободно във всички посоки в 3-мерното пространство, засега е възможно само посока напред, в бъдещето по отношение на времето.[5]

Някои физици считат, че евентуално човек може да пътува в бъдещето ако се движат със скорост близка до скоростта на светлината. След като се върне на Земята, на Земята ще са минали много години.[5] Други физици считат, че може да се използват проходи на дървояди за свързване на две точки от пространствено-временния континуум и пътуване във времето. Някои физици считат че за това обаче ще е необходимо огромно количество енергия. Съществува и друга теория според която може да се пътува в бъдещето с помощта на "космически струни", които представляват "тесни енергетични тръби" по протежението на цялата вселена.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hastings, J., Selbie, J. A., & Gray, L. H. (1908). Encyclopædia of religion and ethics. Edinburgh: T. & T. Clark. Page 335 - 337.
  2. Hegeler, E. C., & Carus, P. (1890). The Monist. La Salle, Ill. [etc.]: Published by Open Court for the Hegeler Institute. page 443.
  3. Eddington, A. S. (1921). Space, time and gravitation; an outline of the general relativity theory. Cambridge: University Press. Page 107.
  4. Bragdon, C. F. (1913). A primer of higher space (the fourth dimension). Rochester, N.Y.: The Manas press. Page 18.
  5. а б You Can't Travel Back in Time, Scientists Say | LiveScience