Бъдеще време в миналото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бъдеще време в миналото е глаголно време, изразяващо действие, което е било предстоящо спрямо даден момент в миналото. Няма значение дали действието се е осъществило преди момента на говорене, дали все още предстои да се осъществи или се е осуетило и е останало неосъществено[1].

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Бъдеще време в миналото се образува посредством спомагателния глагол „ща“, спрегнат в минало несвършено време, и формата за съответното лице и число на спрегаемия глагол в сегашно време, свързани със съюза „да“. Например глаголът „мисля“ в бъдеще време в миналото се спряга по следния начин:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. щях да мисля щяхме да мислим
2л. щеше да мислиш щяхте да мислите
3л. щеше да мисли щяха да мислят

Подобно на останалите бъдещи времена в българския език, бъдеще време в миналото има два начина за образуване на отрицателни форми. Освен с частицата „не“ (например не щях да мисля, не щяха да разбират), се използват и отрицателни форми, образувани от глаголната форма „нямаше“ (3л.ед.ч. минало несвършено време на глагола „нямам“): нямаше да мисля, нямаше да разбират.

Бъдеще време в миналото не се използва, за да обозначи действие, което е предстояло да се случи в даден минал момент спрямо момента на говорене. Например в изречението Върнах се у дома, защото щях да гледам мача гледането на мача е било предстоящо спрямо връщането у дома, което от своя страна е предстоящо спрямо момента на говорене. Обикновено действието, изразено с бъдеще време в миналото остава неосъществено[1]; например както се подразбира от изречението Щях да кажа голяма глупост.

Освен това, бъдеще време в миналото се употребява и в други случаи:

  • За изразяване на учтивост[1]. Например: Щях да те помоля за една услуга.
  • Т.нар. употреба „за досещане“[1] (подобна употреба има и минало несвършено време). Например: Гошо кога ще заминава?, Пешо няма ли да си тръгва вече?

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4