Бъзовец (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бъзовец.

Бъзовец
Общи данни
Население 875 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,704 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 7168
Тел. код 08142
МПС код Р
ЕКАТТЕ 7212
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Две могили
Божидар Борисов
(Нова Алтернатива)
Кметство
   - кмет
Бъзовец
Георги Георгиев
(СДС, ВМРО-БНД, НДСВ, ...)

Бъзовец е село в Северна България. То се намира в община Две могили, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е заобиколено от гори. Намира се на около 50 километра от Русе. Разположено е в Източна Дунавска равнина, на 130 м надморска височина, в долината на река Баниски Лом. Релефът на тази част от Дунавската равнина е хълмист, с дълбоки долини и долове, с масивни гори и водоизточници. Климатът на селото е умерено континентален. Почвите са карнобатни и типични черноземи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма точни данни за това кога точно е възникнало селището. Има няколко версии за произхода на името Бъзовец. Една от тях е, че наименованието Бъзовец идва още от славянския период и произлиза от думата бъз – растение, широко разпространено в региона. Хората в селото също свързват името Бъзовец с бъза.

Легенди и предания за произхода на селото[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното местоположение на Бъзовец е било на около 6 км на юг от центъра на селото. Сега тази местност се нарича Стар Бъзовец. Една от легендите разказва, че по време на османската власт, жителите на селището били застигнати от чумна епидемия. Поради това, те били принудени да се разселят на различни места. Най-много хора се заселили в сегашния Бъзовец поради многото извори(вода).
Друго предание казва, че един свинар, бъзовченин, тръгнал да пасе стадото си към местността, където е разположено днешното село. Стигнал до река Баниски Лом и като пресякъл, подкарал свинете си по течението на бистър поток, вливащ се в Лом. Стигнал до неговия извор — днешна Гюр Чешма. Пил от водата, напълнил кратунката си и тръгнал обратно. Когато се върнал в селото, разказал за бистрия поток и дал на съселяните си да опитат от водата. Тъй като в селото имало само един водоизточник — стар кладенец, хората решили да се преселят.

Етнически облик[редактиране | редактиране на кода]

Българското население в село Бъзовец принадлежи към регионалната група хърцои, въпреки че корените на големите родове тръгват от Балкана и Предбалкана. Говорът, обаче, е изграден въз основа на два говора — говор от мизийски тип, присъщ за местното население хърцои и говор от балкански тип, характерен за приселниците балканджии от търновските села. Не е ясен произхода на турското население. Според местни представители на етническите турци, дедите им идват от Анадола. След Освобождението голяма част от тях се връщат обратно, а днешните етнически турци в Бъзовец са потомци на старите заселници.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училище „Св.Св. Кирил и Методиѝ“ – не са запазени документи за датата на създаването на училището. Първите документални разкази и бележки от училищния живот датират от 1922 г. Понастоящем училището е затворено поради липса на ученици.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 25 километра от там се намират Ивановските скални църкви, а на 17 километра — средновековната крепост Червен.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото се провежда неговият традиционен сбор на 24 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]



Източници[редактиране | редактиране на кода]

Велислава Донева, Десислава Димитрова и др. Бъзовец (Селищно проучване). изд. 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]