Бъзовец (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бъзовец.

Бъзовец
Общи данни
Население 875 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,704 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 7168
Тел. код 08142
МПС код Р
ЕКАТТЕ 7212
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бъзовец
Георги Георгиев
(СДС, ВМРО-БНД, НДСВ, ...)

Бъ̀зовец е село в Северна България, община Две могили, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бъзовец се намира в източната част на Дунавската равнина, около 38 km на юг-югозапад от областния център град Русе, 10 km на юг-югоизток от общинския център град Две могили, 6 km на изток-североизток от град Борово и 32 km на северозапад от град Попово. Разположено е по протежение на долината на ляв приток на река Баниски Лом, с дължина в направление северозапад – югоизток около 3,6 km и ширина до около 400 m. Заобиколено е в по-голямата си част от гори. През него по дължината му минава общински път – в границите му негова главна улица, свързващ го на северозапад през село Батишница с третокласния Републикански път III-501 и по него на север – с Две могили, а на изток – със селата Баниска и Чилнов. Климатът е умерено континентален, почвите са карбонатни и типични черноземи[1].

Населението на село Бъзовец[2], наброявало 1962 души към 1934 г. и 2110 – към 1946 г., намалява до 766 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 859 лица, за 423 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 204 – към „турска“, за 176 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[3]

Към 1978 г. в Бъзовец се отглеждат зърнени култури, царевица, слънчоглед, развиват се лозарство, говедовъдство, овцевъдство, има консервна фабрика – по-късно консервен комбинат, каменоломна[4].[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за Бъзовец има в турски регистри от 1689 г. и 1734 г., отбелязано е с името Бъзувча.[1]

Няма точни данни за това кога точно е възникнало селището. Има няколко версии за произхода на името Бъзовец. Една от тях е, че наименованието Бъзовец идва още от славянския период и произлиза от думата бъз – растение, широко разпространено в региона. Хората в селото също свързват името Бъзовец с бъза.

Килийно училище в Бъзовец има от около 1870 – 1875 г., а училищна сграда – от 1880 г.[1]

Читалище „Христо Ботев" е основано през 1928 г.[5]

Документи на/за Народното основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бъзовец, Русенско от периода 1924 – 2008 г. се съхраняват в Държавния архив – Русе.[6] По неофициални данни, училището е закрито през 2010 г.[7]

За периода 1919 – 1958 г. Държавният архив – Русе съхранява документи на/за Основно турско училище – с. Бъзовец, Русенско (1919 – 1958). [8]

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Разораната целина̀“ – с. Бъзовец, Русенско. През следващите години то преминава през няколко промени на организацията и наименованието и приключва – вероятно, през 1995 г. като Земеделска кооперация „Бъзовец“ – с. Бъзовец, Русенско, документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.[9]

Предания за произхода на селото[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното местоположение на Бъзовец е било в местност, наричана към 2019 г. Стар Бъзовец – на около 2 – 3 km на изток-югоизток от източния край на селото[10]. Според предание, по време на османската власт епидемия от чума принудила жителите на засегнатото от нея селище да го напуснат. Заселили се на различни места, а най-много хора избрали мястото на сегашния Бъзовец поради многото извори на вода там.
Според друго предание свинар от селото тръгнал да пасе стадото си към местността, където е разположено сегашното село. Стигнал до река Баниски Лом и като пресякъл, подкарал свинете си по течението на бистър поток, вливащ се в реката. Стигнал до неговия извор – сегашната Гюр Чешма. Пил от водата, напълнил кратунката си и тръгнал обратно. Когато се върнал в селото, разказал за бистрия поток и дал на съселяните си да опитат от водата. Тъй като в селото имало само един водоизточник – стар кладенец, хората решили да се преселят.

Етнически облик[редактиране | редактиране на кода]

Българското население в село Бъзовец принадлежи към регионалната група хърцои, въпреки че корените на големите родове тръгват от Балкана и Предбалкана. Говорът, обаче, е изграден въз основа на два говора – говор от мизийски тип, присъщ за местното население хърцои и говор от балкански тип, характерен за преселниците балканджии от търновските села.

Не е ясен произходът на турското население. Според местни представители на етническите турци, дедите им идват от Анадола. След Освобождението голяма част от тях се връщат обратно, а днешните етнически турци в Бъзовец са потомци на старите заселници.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Бъзовец към 2019 г. е център на кметство Бъзовец.[11][12]

В село Бъзовец към 2019 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Уни дол" – около 2 km югозападно от селото[19], има паметници на загинали руски офицери и войници през Руско-турската война 1877 – 1878 г.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото се провежда неговият традиционен сбор на 24 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Велислава Донева, Десислава Димитрова и др. Бъзовец (Селищно проучване). Изд. 2004 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия "България", том 1, стр. 425, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  2. Справка за населението на с. Бъзовец, общ. Две могили, обл. Русе
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Бъзовец, община Две могили
  4. КАМЕНОЛО̀МНА ж. Място, където се вадят, къртят камъни за строителни и др. цели; каменна кариера. Речник на българския език, каменоломна
  5. Информационна карта, Прикачени файлове: BAZOVEC_18.doc, Устав на НЧ” Христо Ботев 1928”, с. Бъзовец, обл. Русе, чл. 10, т. 1: „Читалище "Христо Ботев 1928” е основано през 1928 година.“
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 1002, Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бъзовец, Русенско, 1924 – 2008
  7. Вестник „Утро“, брой 6927, 18 септември 2013 г., Живата история на закрито селско училище: По-добре да има старчески дом, отколкото тази разруха
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „K“, фонд 617K, Промени в наименованието на фондообразувателя: Основно турско училище – с. Бъзовец, Русенско (1919 – 1958)
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 406, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Разораната целина“ – с. Бъзовец, Русенско, 1950 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя
  10. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта; област Русе, община Две могили, с. Бъзовец, м. СТАР БЪЗОВЕЦ
  11. Справка за събитията за кметство Бъзовец, общ. Две могили
  12. кметство Бъзовец, община Две могили
  13. Детайлна информация за читалище „Христо Ботев 1928“, село Бъзовец, община Две могили, област Русе
  14. Информационна карта за 2016 г., читалище „Христо Ботев 1928“, село Бъзовец, община Две могили, област Русе
  15. Национален регистър на храмовете в Република България, Бъзовец, област Русе, църква
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, Бъзовец, област Русе, параклис
  17. Национален регистър на храмовете в Република България, Бъзовец, област Русе, джамия
  18. Български пощи, Пощенски станции, област Русе, 7168 Бъзовец
  19. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта; област Русе, община Две могили, с. Бъзовец, м. УНИ ДОЛ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]